Гамизов във Фейсбук: Скоро може да не напиша нищо тук. Не съжалявам за нищо
Секция: БЪЛГАРИЯ
12 Ноември 2013 13:33
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Гамизов във Фейсбук: Скоро може да не напиша нищо тук. Не съжалявам за нищо

/КРОСС/ Не съм напуснал България и няма да я напускам. Не мога и няма да пиша известно време. Благодаря на всички за всичко! И за доброто, и за злото...

Това написа във Фейсбук Стефан Гамизов. Статусът му в социалната мрежа днес е по-скоро отворено прощално писмо, отколкотооткровенна критика, с която той не спираше и ден в мрежата.

Написаното от Гамизов породи повече въпроси, отколкото отговори:

"Дълъг път изминах с всички вас. Много ви дължа, защото ми дадохте възможност с вярата ви в думите ми да правя неща, които помогнаха на всички да разбират и възпират по-добре злото и злите хора в България. Много неща от свършеното от мен не могат и няма никога да станат публични, но те спряха или започнаха да спират ужасяващи злодейства в България. Но този път вече свършва. Злите хора в България скоро ще ме достигнат. За съжаление за мен, може би и за вас, (само времето ще покаже), това ще сложи край на съпротивата ми срещу енергийната мафия и престъпниците в българските служби за сигурност (несигурност). Много хора ще си отдъхнат и вече спокойно ще продължат да грабят с цялото съдействие и ортаклък на държавната машина. Налага се да водя битка с потерята, която ме преследва години наред и накрая ме достигна. Всички големи мръсници в България са щастливи - от Иван Костов, Първанов, Станишев и Доган до управляващите енергийната и съдебна мафия, синтетичните наркотици, слугите на Путин и покровителстващите ги служби за сигурност (несигурност). Не съжалявам за нищо, благодаря ви за всичко. Дължа само извинение на съпругата си и децата си, които изстрадаха толкова много през всичките тези години и вече живеят в принудително изгнание от съображение за сигурност. Вярвам, че ме разбират и ми прощават. Всъщност, те никога не ми казаха и една дума да спра с вършеното от мен... Скоро може да не напиша нищо друго тук. Трябва да се заема с потерята, да ви пожелая успех и здраве, както и да се надявам, че силите ще ми стигнат и за тази битка. На непрокопсаниците мръсници в България и подкрепящите ги в чужбина ще кажа само: Нищо не е свършило все още, а когато свърши ще съм платил цена за достойнство само аз. А за вас портите адови са широко отворени и ви очакват..."