/КРОСС/ Стивън Кинг представи последния си роман, „Doctor Sleep", в Париж, съобщи британският „Телеграф", цитиран от lira.bg „Doctor Sleep" е продължение на „Сияние" - един от най-добрите романи на Кинг. Писателят заяви, че персонажът Дани, син на побъркания Джак Торънс от „Сияние", никога не е напускал ума му. Кинг разказа как е написал култовата си книга от 1977 г., какво е мнението му за продълженията и какво го плаши.

„Обикновено не пиша продължения. Когато завърша една история, приключвам с тези хора. Не защото не ги харесвам вече, а защото не знам какво им се случва по-нататък. Но в случая на Дани - той никога не напусна ума ми. Често ми се случваше да се замисля какво ли би могло да се случва с него. Постепенно идеята се оформи в главата ми", сподели Кинг.

В „Doctor Sleep" Дани вече е пораснал. Той е алкохолик като баща си, освен това е скитник. Намира си работа в старчески дом, където се опитва да помага и да върши добро. Той обаче се сблъсква с паранормално зло. Дани трябва да спаси момиче, споделящо неговата дарба. Авторът добави:

„Замислих се, понеже зависимостта към даден опиат е нещо, което често се предава в семействата. Затова и го направих алкохолик като баща му. Да видим дали той ще се справи по-добре".

Кинг е запознат с алкохолизма. Той самият е бил такъв и е пиел постоянно, докато е писал „Сияние". Писателят разказа как се е стигнало до написването на романа. По онова време със съпругата му живеят в Колорадо. Веднъж отиват за един уикенд по коледните празници на почивка в планините, в хотела „Stanley Hotel". Там са единствените гости.

„Бяхме като риби, които плуват срещу течението. Всички си тръгваха от хотела, а ние идвахме. Беше малко страшничко - навън духаше силен вятър, столовете във фоайето бяха обърнати върху масите. След вечеря съпругата ми ме остави сам, за да попия атмосферата. Когато се връщах, се замислих какво би било, ако се превърна в змия и започна да преследвам хората в хотел като този. Докато се върна в стаята, бях измислил вече историята".

Стивън Кинг каза още, че най-голямото предизвикателство при писането на продължения е, че трябва да измислиш нещо, което да изплаши същите читатели, които обаче вече са по-възрастни и се сблъскват с реалните ужаси като рак и смърт.

„Много хора казват, че „Сияние" е най-страшната книга, която са чели в живота си. Бих им отговорил: „Да, но тогава сте били на 14, на летен лагер, и сте чели с фенерче под завивките. Естествено, че ще ви изплаша. Тогава сте лесни". Сега тези хора са по-възрастни и няма как да няма такива от тях, които да не се изплашат, каквото и да напиша. Що се отнася до мен, аз се страхувам от „Алцхаймер". Влошаване на менталните възможности - това ме стряска наистина".