София /КРОСС/ Пациентите ще плащат частично за т.нар. безплатни лекарства, които досега бяха 100% покривани от здравната каса. Така на практика в България вече няма да има напълно безплатни лекарства. А сега благодарение на тях живеят хората с най-тежки заболявания.
Доплащането е заложено в Концепцията за лекарствена политика през 2014-2020 г., написана от експерти в Министерството на здравеопазването. Предстои документът да бъде разгледан от ръководството му в следващите две седмици, съобщиха запознати.
Спорният текст от проекта гласи, че се "въвежда съучастие на пациента (като заплащане на такса или определена сума, например процент от минималната работна заплата)" за лекарствата, 100% покривани от НЗОК. Нововъведението не е от полза за нито един пациент, но затова пък е добре дошло за близо 4000-те фармацевти. "Всъщност предложението дойде именно от Българския фармацевтичен съюз (БФС)", поясниха високопоставени правителствени източници.
Последиците са сериозни: болният ще плаща не само 2лв. за обработка на рецептата от аптекаря, но и новата такса. В най-добрия случай тя ще е 3,40 лв., ако се заложи от догодина съучастието на пациента да е 1% от минималната работна заплата. Ако се фиксира още по-голям процент, болният ще трябва да се бръкне още по-надълбоко, което е непосилно за голяма част от социално слабите и пенсионерите.
"Искането е абсурдно. За това, че държат химикалката и обработват рецептата, фармацевтите искат да получават проценти на гърба на болните", коментираха производители на лекарства. От МЗ заявиха, че вписаният текст е на ниво идея и не е сигурно, че ще остане.
"Предложението е наше, защото така пациентът ще съучаства в ефективната употреба на лекарствата. Но идеята ни е да се плаща такса "обслужване", както е на много места по света. От 1 януари във Финландия тя ще е 16 евро и ще отива във фонд за медикаменти, непокривани от здравните каси", коментира проф. Илко Гетов, председател на БФС.
Т.нар. безплатни лекарства у нас са над 200 от всичките 1959 в листата на НЗОК.
Концепцията предлага също създаване на Национална аптечна карта, която да осигури равномерно и безотказно снабдяване с лекарства във всички населени места. Хора от бранша коментираха , че в някои "бели петна" по картата няма дори бакалии, камо ли да бъдат отворени аптеки, тъй като собствениците нямат икономически интерес.
Тук решението е, ако общината пожелае да помогне с отдаването на изгодни помещения. "Картата ще спре разкриването на нови обекти в големите градове, което противоречи на конституцията, гарантираща стопанската инициатива, и на евродирективата за свободно движение на стоки и капитали", алармираха фармацевти от София.
Не на последно място, ако някои иска да отвори аптека в голям град, ще трябва да "наддава" за лиценза на магистър-фармацевта, за да го "открадне" от друг обект и да го привлече в своя, или да чака някоя аптека да затвори. "Националната карта няма да закрие нито една съществуваща аптека", увери шефът на БФС.
С колегите му единствено искали да се гарантира равен достъп на българите до фармацевт, независимо къде живеят. У нас има 1 аптека на 2080 жители, а в Германия - 1 на 3800.
"От двете предложения няма никаква полза за пациента! Точно обратното - те са в негов ущърб. И без това българинът доплаща най-много в ЕС за лекарства - 56 на сто при среден процент за евросъюза от 17,9. А с аптечната карта просто ще се сложи таван на аптеките, както това ще се направи с болниците", заяви д-р Станимир Хасърджиев, шеф на Националната пациентска организация.
Концепцията предвижда още по-нисък ДДС върху лекарствата и нулева ставка за тези, покривани от НЗОК. Както и касата да плаща средноаритметичната, а не най-ниската цена на медикамента в ЕС. Това обаче крие поскъпване, пише "Труд".