Два митинга днес. Които доникъде не ни изведоха и нямаха намерение да ни изведат. Те нямат смисъл за България. Чисто исторически. Чисто прагматично. Те не сменят лошото с доброто. Остарялото с новото. Не сочат нищо извън тъжното ни настояще. Бяха и си останаха част от днешното, което, дори и да не искат, закрепят. Няма простор отвъд тях. Няма перспектива след тях. Тихо се разотидоха героите им, а действителността си остава същата. Толкова безсмислено и тъжно. Защото са лишени от мисъл за бъдещето.

И така, докога? Ами докато не дойдат и по нашите ширини нормално дясно и нормално ляво.

Дясното ли? Докато не дойдат тези, които да извоюват свободата и дясното от лапите на милиционеро-шофьорските му узурпатори. От тези, които се възползваха от целенасоченото, 24-годишно оплюване на дясното от ДС-арите, от неговото сриване и които, в крайна сметка, го превзеха. Мутрите в дясното са квинтесенцията и поръчковите изпълнители на задкулисната мечта как да го унищожат и да откажат хората от него. И колкото повече отказваме да се идентифицираме като истински десни, толкова по-дълго мутри ще шестват в нишата. И колкото по се бавим да обясним какво в действителност е дясно, толкова по-дълго те ще го извращават. Докато накрая то наистина не стане в очите на хората аксиома на злото.

Ляво ли? Ляво винаги ще има, колкото и да не ни се ще. Но колкото по-бързо то се освободи от тъмните си лица, сенки и задкулисие, толкова по-добре.

Когато излезе моят мечтан, съвременен, нов отбор и обясни новите реалности и предизвикателства, точно в този контекст, аз ще призная, че вече мога спокойно да се оттегля. И да спра да се тревожа от подмяната и да се ядосвам от липсата на промяна. България има нужда от новото си лице. Моля, отворете му вратата да влезе.

В името на бъдещето, нека излезем от клишетата. Нека дойде новото поколение лидери. Които ще ни говорят за лявото и дясното от модерна и световна гледна точка. Стига с тези изтъркани лозунги. Мантри. Действия-противодействия. Дайте ми различното, свежото и аз ще го припозная. Дайте ми модерния си възглед и аз ще го слушам. Дайте ми сериозния поглед върху настоящето и бъдещето и аз ще ги повярвам.

Време е за новите.

Коментар на Ваня Панайотова

Снимка: Булфото, всички права запазени