За политическия език от времената на късния соц и за още нещо…
Секция: Интервюта
17 Ноември 2013 14:43
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
За политическия език от времената на късния соц и за още нещо…

Покрай другите далеч по-важни неща днес се заслушах в речника на председателя на БСП днес.
За лидер на европейска социалитическа партийна общност това бе странна смесица от:
- Някакъв палео-политически език, напомнящ много късен лицемерен соц, малко по-архаичен дори от изразните средства на тоталитарния му баща.
- Малко истерични, фалцетни нотки с лесно уловима, явно прихваната от ББ хашлащина (гротескно разминаваща се с физиономийката на прилежен школен натегач с вечно вдигната ръка).
Абсолютно приемам, че всеки е свободен и може да си има убеждения и пристрастия в политиката, но все пак недоумявам:
Няма ли българските висши социалисти да модернизират езика си, докога ще го нагаждат към електората си? Така те държат своя електорат и като мислене, и като изразни средства, и като конструирани смили в живота, някъде около средата на 70-те години на миналия век, сякаш в трепетно очакване на някоя поредна Юлска концепция, и му внушават, че е безпомощен, нуждаещ се от обгрижване и се явява несъмнена жертва на външни злодеи и вътрешни продажници, както и че е пасивен субект, страдащ непоносимо от мееждународното положение, гришата и кишата...

Също така си мисля реторично:
Как ли се чувства човек, след като първо е говорил сърцераздирателно за грижата за пенсионери, социално слаби и майки с деца,
а после се е прибрал в къщи, сред лукс, стотици хиляди (поне) левове и в квартал с повишени мерки за сигурност, недостъпни за докараните почти като стадо и под брой - във вагони и автобуси - обикновени и отрудени, едва свързващи двата края български българи, български турци и български роми?

 

Коментар на Николай Слатински