София /КРОСС/ Никога до настоящия момент не е имало спиране на плащанията по Оперативната програма "Околна среда", това е първото спиране на плащания по програмата заради допуснати грешки в нейното управление в периода на ГЕРБ. Това коментира Джевдет Чакъров, депутат от ДПС и бивш министър на околната среда и водите от август 2005 до юли 2009 година.
По повод казаното днес по БНР от Нона Караджова, бивш министър на екологията в правителството на ГЕРБ, че "по една или друга причина, към средата на 2009 г. бяха спрени проекти за 1,2 милиарда лв.", Чакъров уточни, че в случая става въпрос не за спиране на програмата, а за преразглеждане на някои водни проекти, кандидатстващи за финансиране по ОПОС, за да се прецизира съответствието им с поставени от Европейската комисия (ЕК) допълнителни изисквания. Тогава това се наложи, защото ЕК настоя, след като ОПОС вече беше одобрена от Брюксел и стартирала, да се подготвят изменения в законодателството с цел извършване на реформа във ВиК сектора, каза Джевдет Чакъров. Той уточни, че след като тези промени, съгласувано с ЕК са били направени, е взел решение да не се сключват нови договори за водна инфраструктура и да се преработят някои от постъпилите към онзи момент проекти с цел да се гарантира тяхното пълно съответствие с подготвената реформа в сектор "води", съобразно изискванията на Брюксел.
По повод настоящето спиране на плащанията по ОПОС Чакъров заяви: "Коментираният в последните дни проблем с Оперативната програма "Околна среда" във връзка с неизпълнени препоръки от одит на Европейската сметна палата много остро поставя въпроса за политическата отговорност и конкретно за отговорността при управлението на оперативните програми. Нееднократно в последните няколко години посочвах грешки в управлението на Оперативната програма "Околна среда". Чухме позицията на ГЕРБ по конкретния случай, че управлението на Оперативната програма "Околна среда" не се е съгласило с направените констатации за нередности, защото е отстояван българският интерес и е спорено с ЕК, за да не се налагат финансови корекции, да не се ощетяват общините и държавата. Моята позиция винаги е била да се отстоява националният ни интерес и да не се съгласяваме безпрекословно с всичко, но в конкретния случай, когато в продължение на повече от две години българската страна представя аргументи, които не се приемат от европейските институции, трябва да се прецени кое е българският интерес - дали корекции по три проекта, или по цялата програма, т.нар.хоризонтални корекции. Ето това е отговорността на управлението на програмата, за която говоря, това е трябвало да се прецени."
Във връзка с поставения от представители на ГЕРБ въпрос как е бил извършен предварителният контрол в периода 2008 и 2009 година, Чакъров коментира, че когато са подписани договорите за проектите и са проведени въпросните обществени поръчки за трите водни проекта, с посочени в одита на Европейската сметна палата нередности по обществените поръчки, тогава законодателството в страната е такова, че не е имало законово основание за извършване на предварителен контрол от страна на междинните звена (един от органите на управление на оперативните програми) на оперативните програми. Затова още от 2008 г. - с първите процедури за подбор на проектни предложения по ОПОС, ние като превантивна мярка заложихме в договорите за безвъзмездна финансова помощ задължението освен ЗОП, да се спазват и двете европейски директиви в областта на възлагането на обществените поръчки, обясни Джевдет Чакъров. Той допълни, че тогава препоръките и бележките по обществените поръчки от страна на МОСВ не са били задължителни за общините."Винаги на работните срещи с общините разяснявахме, че обществените поръчки трябва да отговарят освен на ЗОП, и на двете европейски директиви в тази област, защото европейските одитори гледат директивите, а не ЗОП. Подробно разяснявахме и рисковете за проектите от нарушаване на директивите. А дали поръчката отговаря на Закона за обществените поръчки, се следеше при верификацията на междинните плащания", каза в заключение Чакъров.