Константин Тренчев, лидер на КТ "Подкрепа"

- Г-н Тренчев, защо се отказахте да организирате национална стачка заедно с КНСБ, както беше обявено предварително? Не е ли това бягство от отговорност на синдикатите?
- Нека първо да уточним термините. Протестът е общото понятие на изразяване на несъгласие с нещо и има различни форми. Една от тях е митинг, друга е шествие, трета е стачката. Това, в което се разграничаваме от колегите, е митинг, а не стачка. Ние не можем да се присъединим към нещо, което не сме решавали заедно. Ако предложението на КНСБ беше да се присъединим към решението им да организират протестен митинг, тогава можеше да действаме по различен начин. Но когато ни се устройства цирк, в който уж решаваме взаимно, а определяме дати, които отдавна са определени от колегите, това не е партньорско. Второ, много е трудно да се обясни защо трябва да се срещаме с политическите лидери, срещу които протестираме.

- Имате предвид срещите на КНСБ с политици от управляващата коалиция.
- Да. Това са хората, които ние държим отговорни за случващото се в момента. Или се срещаш с тях и договаряш нещо, или изобщо не разговаряш с тях, както правим ние. Не можем да приемем този стил. И преди съм казвал, че това правителство е продукт на БСП и ДПС, които го разиграват като маймуна. То няма собствен стил, направили са ги разногледи. Казват им - назначи тоя, смени оня. Мога да ви кажа, че дори сред министрите вече има брожение по този въпрос. На трето място, КНСБ и КТ "Подкрепа" са различни организации, както партиите са различни помежду си. Искам най-искрено да помоля журналистите да не пишат общо за синдикатите, защото ние не сме едно и също нещо. Напротив - между нас има доста съществени разлики.

- Нали би трябвало да защитавате заедно правата на работещите?
- Като лекар ви казвам, че най-важно е да се постави правилна диагноза и да се предпише подходящо за болестта лечение. Тук се различаваме с колегите. Според нас с един митинг нищо няма да се промени. В момента тежко изразена социална криза, която да мотивира хората да се борят на живот и смърт за доходите си, няма. Сегашната тактика на правителството е да гаси пожари, което е много недалновидно в дългосрочен план. Според нас диалогът, който водим с управляващите, е лишен от съдържание. Каквото и да им кажем, те правят, каквото си искат. Затова решихме да се оттеглим от диалога (в съвета за тристранно сътрудничество, бел. ред.), защото той е безполезен и безрезултатен.

- Какво трябва да е лечението според вас?
- Считаме, че държавата има системен и обективен, а не само субективен проблем. 24 години чакаме да намерим умните, компетентните, почтените хора, които да ни управляват и да променят България към по-добро. Кой ли не се изреди на власт, а това все не става и не става. Крайно време е да се замислим само у личностите ли е проблемът на тази държава. Нашето мнение е, че има грешки в принципите, по които тя функционира. Сегашната Луканова конституция предполага конфронтация между институциите поради неизяснените отношения между тях. Конституцията не отразява политическите реалности, но тя не може да се промени с нова, защото начинът, по който е написана, не позволява това. Промяната може да стане само с Велико народно събрание, което като първа работа трябва да премахне институцията Велико народно събрание. Това е един архаизъм отпреди век и нещо, който вече не функционира в този динамичен свят.

За съжаление това са правилата. Ако тръгнем към промени, трябва да се опрем на нещо, което към момента е легитимно. Основното, което искаме да кажем на хората, е, че не само отделните личности са причината за агонията, в която е държавата. Проблемът е и в принципите. Те дават възможност на някои личности да се издигнат до върхове, където са неконтролируеми и започват да крадат и да вземат решения, от които всички страдат. Не настояваме да се приеме нашето мнение, че нещата трябва да се променят така и така, а искаме да инициираме дискусия по този въпрос. Имаме регионални структури, които могат да се обърнат към хората и да инициират диалог по места, без да им натрапваме нищо. Не желаем да ставаме политическа партия. Искаме по проблемите, от които всички сме потърпевши, да има широки обществени дебати и да се търси консенсус около няколко опорни точки - как да се променят съдебната система, президентската институция, общинската власт. Когато имаш добри принципи, субекти със съмнителни намерения, каквито изобилстват на политическата сцена, не могат да безчинстват.

- Кое е сбъркано и как може да се поправи?
- В момента подреждането на съдебната власт произтича от политическите сили и договорки. Нейните органи не трябва да бъдат зависими от политиците, ако желаем да санкционират тези от тях, които вършат нередни неща. Друг пример е президентът, който няма право на законодателна инициатива. Разиграваме цял народ да избере някаква личност, след което  даваме полуправа. Приличаме по форма на американците, а по съдържание не знам на кого.

- Президентска република удачен вариант ли е за България?
- Има два варианта, но не и този полувариант, който е нашият. Или церемониален президент като в Германия и Австрия, или силен президент като във Франция и Русия. Ние имаме президент, който е върховен главнокомандващ без права. Идиотска работа. Той не може да внесе една поправка в Народното събрание. Принципите, върху които след това ще се правят законите, трябва да са такива, че да позволят много по-сериозен граждански контрол. В момента недоволстваме от липсата на възможност хората да контролират своите избраници. Разберете, че не бягаме от проблема. Искаме да поставим точната диагноза и да кажем: Хора, дайте да се обединим около определени правила и идеи и да настояваме те да бъдат възприети.

- Не се ли опасявате, че избори за Велико народно събрание ще възпроизведат статуквото на сегашния деградирал по думите ви елит?
- Разбирам вашия скептицизъм, но искам да ви кажа нещо съвсем ясно. Има ли друг път за промяна на принципи - няма. Следователно да се страхуваме, че, използвайки една демократична процедура, ще възпроизведем статуквото, значи просто да се примирим, да оставим нещата, както са, а после да се сърдим на себе си. Ако сега направим избори за обикновено Народно събрание, вероятността статуквото да се повтори или само да се размести, но войната да продължи, е 100%. Когато се променят принципите, гражданската активност може да се прояви така, че политиците да направят това, което искат хората. Има исторически прецедент в тази посока. Той беше на 14 декември 1989 г. Събрахме се 70 000 пред парламента и член първи изчезна от конституцията със скоростта на светлината. Но тогава гражданите бяха убедени, че той е тоталитарен и излязоха абсолютно убедени, че трябва да отпадне. И политиците нямаше къде да бягат. Ще цитирам Вацлав Хавел, който казва, че има само една загубена битка - тази, от която си се отказал предварително.

- В декларацията си посочвате, че "Подкрепа" ще поеме ролята на координатор и катализатор на общественото недоволство извън София. Какво значи това?
- София, въпреки че е най-големият град и разполага с най-много ресурси, не е България. Хората извън столицата имат същите права като мен и вас. Нашата организация има разклонения в цялата страна и искаме да активираме по места хората, които желаят да се промени нещо в тази държава. Не искаме да ги ръководим, а да ги съберем и да се опитаме да ги убедим, че трябва да се обединим около определени идеи за промяна на правилата, по които работи държавата. Силата ни е единствено в това. За участие в тези дискусии съм помолил видни интелектуалци, адвокати, бивши конституционни съдии. Искаме този диалог да се проведе поне на първия етап без политически сили. Защото там има страшно много хора, на които единствената им мисъл е как да се докопат до властова позиция, да правят много пари, колкото се може по-бързо. Ако щат да ми се сърдят и да се обиждат, но това е истината. В последните 14 правителства познавам всички от министър нагоре. Не повече от 7-8 човека са си тръгнали почтени от политиката.

- Казвате обединение, но обществото сякаш отдавна не е било толкова явно разединено. Как ще обедините хората?
- В случая то е разединено от политически предпочитания и личности, а не от идеи. Това, което тече в момента, но открито не се казва, е, че се води зверска борба между кланове. Защото баницата свърши, няма какво да се разделя, но има какво да се преразпредели. Затова в момента те посягат един на други. Войната е на живот и смърт. А хората искат да ги избутат напред като пушечно месо. Ние не желаем да участваме в такива мръсни комбинации. Искаме да се стигне до корена на проблемите и да сменим правилата така, че да не може да се стига до крайностите и безобразията, които се случват в момента. Държавата агонизира и се срива в социален и икономически аспект. Особеното е, че това се случва бавно и хората се адаптират. При един трус и рязко падане обаче - примерно неплащане на заплати в цял сектор, няма да има нужда да се организират нито влакове, нито рейсове. Хората ще дойдат безкрайно гневни. За съжаление подобно нещо се задава на хоризонта. Политиците знаят, че нещата с приходите не вървят добре и те планират да вземат заеми, за да запълват дупки и да правят по-големи разходи, с които да тушират недоволството. От много висш служител съм чувал, че за 2014 г. им трябват 5 млрд. лв., за да закрепят положението.

Интервю на в. "Труд"