/КРОСС/Добрата литература не е лесна литература. Книгата изисква от читателя да е толкова съсредоточен, колкото и авторът, когато я е писал. Това казва в интервю за kafene.bg писателят, поет и журналист Димитър Кенаров, представяйки книгата на Елиф Батуман "Изстъпления. Приключения с руските книги и с хората, които ги четат", която е вече и на българския книжен пазар.
Елиф Батуман е една от най-добрите писателки днес. Тя е на 36 години, преподавател, журналист, живее в Сан Франциско, от турски произход. Понастоящем е гостуващ писател към Koç University и преподавател по литература вStanford University. Публикува в The New Yorker, Harper's Magazin и други списания. Носител е на литературната награда за писатели на Rona Jaffe Foundation, прави визитка на авторката Кенаров.
За книгата й "Изстъпления"той напомня, че излиза още през 2010-а и е публикувана на около 12-14 езика.
Интересното е, че жанрово "Изстъпления" е много трудно определима. Тя е хибриден жанр - смесица от мемоар, пътепис, литературна критика. Определят я като документалистика, но няма нищо общо със скучното и сухо изреждане на факти. Това са есета, писани от човек, който обожава литературата. За мен ценното в нея е, че тя се различава от „нормалната" литературна критика, която в последните 30-40 години е силно професионализирана, обединена около специализиран жаргон, често за външни хора с напълно неразбираем код, казва Кенаров, уточнявайки, че говори основно за англосанксонската критика.
В тази книга Елиф Батуман прави нещо ново - тя вкарва жаргона и този тип литературознание в разбираем и смешен формат. От литературната критика тя създава комедия. За мен това е важното - че тя успява да направи скучната тема, каквато е литературната критика, а аз самият също съм се занимавал професионално с това, интересна за широк кръг читатели, които не само се смеят на това, но и разбират важни неща за живота", казва още писателят.
Той обаче уточнява: „Книгата на Елиф Баутман не е лесна, въпреки че е написана по хумористичен начин. Книгата изисква от читателя да е толкова съсредоточен, колкото и авторът, когато я е писал. Книгата изисква по-широка култура от читателя, но не е задължителна. Не е задължително да знаете кой е Исак Бабел или Достоевски. Все пак книгата е написана за публика, която обича руската литература и има базисни знания върху нея. Наистина вътре се обсъждат литературни теории и сюжети на книги, но е спазен е балансът между четивност и задълбоченост.
Аз самият съм чел Ана Каренина, когато бях на 20 годни и сега ми се прииска да я препрочета. Сигурен съм, че много хора ще се съблазнят да прочетат разказите на Бабел или „Бесове" на Достоевски, ако не са ги чели, казва още писателят.
Димитър Кенаров обаче признава: „Не съм сигурен, че преводът на заглавието „Изстъпления" е най-подходящият. На английски е The Possessed: Adventures with Russian Books and the People Who Read Them. The Possessed е първият превод на „Бесове" от Достоевски, на английски език, който днес се превежда The Devils. Аз бих превел заглавието „Обсебените", защото в книгата става дума за хора, обсебени от една личност. Идеята на книгата е за това - да бъдеш обсебен от литературата. Но това са само мои разсъждения."
По принцип литературната критика е мета литература, но тук имаме литературна критика, изведена в литературен формат long form narrative journalistic - дълга разказвателна журналистика.Той е типичен за англосаксонската литератур и все още новост в България. Тези журналистически форми смесват белетристиката с документалистиката и успяват да пресъздадат реална история по много интересен, литературен начин. В този формат журналистът влиза вътре, в самата история и става герой. Елиф Батуман принадлежи точно на тази традиция. В случая тя взима една литературна тема и я представя по литературен начин. Има описания, пътувания, пътеписи, герои, диалози, казва още писателят, който също се занимава с документална разказвателна журналистика.
За мен това е интересното - да можеш да пресъздадеш реални събития, факти и хора по чисто литературен начин. За мен това е бъдещето на литературата, признава той.
В момента хората се интересуват не толкова от измислени истории, през които да живеят. Поради динамиката на днешното време и интересът към политика и социални феномени все повече хора искат да четат за реални събития, представени по интересен начин. Искат това, което четат, да е едновременно информативно - да научават нещо ново, фактологически, на ниво действителност и в същото време искат история, която да бъде представена увлекалено, литературно. Този тип писане донякъде завзема мястото на романа. Самото писане става много по-близко до събитията , които се случват и не губи стойността на красивото, която е задължителна за всяка добра литература, смята Кенаров.
Съгласен съм с Овидий, който е казал, че нищо не изчезва, само се трансформира. Писането и разказването на истории е толкова изконно и дълбоко заложено в човешката природа, че не може да изчезне. Днес то се трансформира в други жанрове и други области (в електронен формат, например), но писането ще продължава да съществува, казва още Димитър Кенаров.