/КРОСС/ Политиците са хора, които не умеят да правят нищо полезно и затова са станали такива. Казал го е Йожен Йонеско.

За да има статистическа достоверност на резултати, получени в биомедицински проучвания, обектите за изследване - експериментални животни или пациенти - се разпределят в две основни групи: контроли/здрави и въздействани/болни. Задължително условие за достоверността на проучването обаче е не само броя (N) на изследваните обекти, но и тяхното разпределяне по пол, възраст, тегло и други сравними показатели. Друго условие, без което не може (condiсio sine qua non), за да се получат стойностни резултати, е коефициент на интелигентност (IQ) и евристичен потенциал на изследователите - такива резултати се публикуват на английски в реномирани международни списания. Разбиращите тези науки знаят императива publish or perish (публикуваш или загиваш). Неразбиращите, ако имат резултати, ги публикуват на български в нискоразредни списания и така те - и резултатите, и авторите - не стигат до световната научна общност. Както е казал д-р Чехов: „Няма национална наука, както няма национална таблица за умножение."
В България обаче има и национална наука, и национална таблица за умножение. И често тези автори стават министри (на образованието и науката, правосъдието, финансите, културата, спорта...), включително в коалиционното правителство на Пламен Орешарски. Тогава се достига до политически кеч (и кич), който включва класическата машина „разделяй и владей" (divide et impera). Машината ерозира обществото, то става против-и-за общество (con-and-pro society) - протестиращи против правителството и протестиращи за него, ранобудни и „искащи да учат" студенти, против бежанците и за бежанците... Настъпва „война на всички против всички" (bellum omnium contra omnes), провокирана и поддържана от водачите на политическите партии. Една от проявите на тази нарастваща конфронтация стана в ранния следобед на 16 ноември 2013 г. Партията ГЕРБ организира митинг за оставка на правителството в центъра на Пловдив. БСП и ДПС организираха насрещен, спаринг митинг в подкрепа на правителството на Орлов мост- и синият терен в София почервенява, докато на трибуната министър-председателят и водачите на двете партии говориха. И се целуваха!
Подобни спектакли месеци наред провежда и пътуващият из страната политически драмсъстав „България без цензура".
Със закъснение от 161 дни, в които „Подкрепа" спи, и профсъюзът КНСБ се появи пред Народното събрание - без обаче да иска оставка на правителство „Орешарски".
След всички тези митинги настъпва по-големият театър на абсурда - по медиите и в Народното събрание спорят на кой митинг броят на участниците (N) е по-голям. Сергей Станишев дори обяви, че БСП-ДПС може да организира нов митинг с още по-голям N.
А как стои въпросът с IQ?

Послеслов

С пиесата „Плешивата певица", поставена за първи път в Париж през 1950 г., Йожен Йонеско става основател на театъра на абсурда. Той е писал и стихове, например „Елегия за една парцалена кукла", която - в превод на Огнян Стамболиев - започва така:

Скъса се,
куклата, която вдигаше дясната си ръка,
когато я дръпнеш отляво,
и левия си крак,
щом я бутнеш отдясно.
Сега не се движи.
И никой не може да й направи нищо.
Да, никой нищо.
Повредена е!

Освен това мисля, че правителството „Орешарски" трябва да подаде ОСТАВКА. Изписа я и великият Роджър Уотърс - на Стената в София, точно в момента, когато пееше Mother, should I trust the government?

Автор: д-р Георги Чалдъков, "Факел"