/КРОСС/ В деня на Св. Климент Охридски архиепископ - 25 ноември, Софийският университет, носещ неговото име, чества своя празник.

Тържествата обаче бяха съпътствани с протести.

„Имаме спорове с Министерството на образованието. Надявам се ние да победим в тези спорове, защото те твърдят, че университетът има по-голям бюджет, отколкото ние го смятаме. Но това ще се разбере при първата вноска за 2014 година. Ако те са прави ще разполагаме с една сума, която ще ни позволи да вземем глътка въздух".

Това заяви проф. Иван Илчев пред журналисти, на излизане от тържеството по повод патронния празник на СУ „Св. Климент Охридски".

Проф. Илчев обясни, че кабинетът е трябвало да предприеме по-решителни стъпки в Бюджет 2014 за подобряване качеството на висшето образование в страната. „Това, което не стана в бюджета според мен, е че можеха да се направят по-решителни стъпки за подобряване на качеството на висшето образование. В бюджета по Наредба 9 са предвидени суми, не по-малко от 10% в държавната издръжка за подкрепа на научната дейност", допълни ректорът на СУ и уточни, че тези средства са 2.8%, с което нарушават закона.

„Предложението ми беше, да се разпределят средствата, съгласно рейтинга. Аз не случайно казах, че в момента колегите от Софийски университет са най-често цитираните сред научните институции", каза още Илчев.

Запитан защо политици не са уважили тържеството, проф. Илчев каза: „Днес сутринта на конференцията имаше, заедно с Алма Матер и Глобалния форум на теми свързани с националната сигурност, така че там имаше много посланици и политици, но от друга страна, знаете че политиците не обичат да се показват много пред камерите". Той не пожела да коментира окупацията на студентите.

Отбелязването на празника на ВМУЗ-а започна с тържествено богослужение в параклиса на Богословския факултет, водено от Негово Светейшество патриарх Неофит.

Междувременно група от Ранобудните студенти премина загражденията пред парламента рано сутринта с транспарант "Огражденията са в ума ни, няма граници за духа ни!". С акцията целим да покажем, че свободният дух е бил и ще бъде по-силен от наложената полицейщина в държавата, обясняват студентите.

Малко преди 12 часа пък около 30 - 40 преподаватели от различни университети и част от "Ранобудните" с Конституцията в ръце седнаха на жълтите павета пред НС в знак на протест. По-рано те разпространиха декларация, в която се обявиха против полицейското присъствие в сгради на университета. Подписалите документа преподаватели припомнят, че академичната автономия е гарантирана от чл. 53 на конституцията.

Нарушаването на този текст е не само погазване на гарантираните с него права, но и заплашва съществуването и функционирането на самата правова държава, категорични са те.

Групата на преподавателите, подкрепящи студентските протести, напомни на държавните органи и на цялото българско общество следното:

Академичната автономия е гарантирана от чл. 53, ал. 4 на Конституцията и е конкретизирана в Закона за висшето образование. Според чл. 19, ал. 3 на този закон тя включва академични свободи, академично самоуправление и неприкосновеност на територията на висшето училище.

Зачестилите случаи на обграждане и възпрепятстване на достъпа до университетски сгради и академични читални в центъра на София, както и на проникване на държавни органи в територията на висши училища, представляват драстично и безпрецедентно нарушение на тези конституционно и законово защитени права.

Фактът, че вместо да защитава тези права, държавата, в лицето на свои репресивни органи, ги нарушава (а с опазването им се налага да се заемат обикновените граждани), е повече от тревожен. Той говори, че всъщност е заплашено нещо основно - не само споменатите конкретни права, а съществуването и функционирането на самата правова държава като цяло.

В деня на свети Климент, патронен празник и на Софийския университет, ние протестираме срещу това и стоим твърдо и непоколебимо зад академичната автономия и върховенството на закона, се посочвав декбарацията.

Тази година е празнична за Алма матер. Софийския университет отбелязва 125 години висше образование в страната ни. Годината обаче ще остави в историята следи от масовите протести във висшето училище и окупацията на Ректората, която раздели както студентите, така и преподавателите в университета.
Окупацията на СУ "Св. Климент Охридски" започна на 23 октомври, когато студентите обсадиха най-голямата аудитория 272 на Ректората в знак на недоволство от решението на Конституционния съд да върне депутатските права на Делян Пеевски.
След близо месец учебният процес бе възобновен, но протестните демонстрации на младите продължават.
Софийският университет "Св. Климент Охридски" е първото българско висше училище. Неговата история е въплъщение и продължение на многовековната културна и просветна традиция на българския народ.
Началото на организираната образователна система в България датира от втората половина на IX в. През епохата на Възраждането се ражда идеята за откриване на Висше училище.
Авторитетът на Висшето училище нараства и с това се утвърждава нуждата от културно-просветна мисия, която то да изпълнява в националното ни развитие след Освобождението през 1878 г.
През 1880 г. Министерството на просвещението на младата държава внася в Народното събрание проект за Основен закон за училищата в Българското княжество. В него се предвижда "след изпълване курса на реалните и класическите гимназии да се отвори българско висше училище (университет), което да обеме юридическите, философските, естествените, медицинските и техническите науки".
Едва седем години по-късно, през 1887 г., министърът на просвещението Т. Иванчев издава наредба за откриване на педагогически клас към Първа мъжка гимназия в София.
На заседанието си от 8 декември 1888 г., отчитайки доброто начало на Висшия педагогически курс, Народното събрание взема решение за преобразуването му във Висше училище.
Българската общественост, която изпитва традиционно преклонение пред просветата и науката, подкрепя развитието на университета с многобройни актове на безкористна помощ и дарения.
Големият финансист, търговец и банкер Евлоги Георгиев от Карлово, изпълнявайки волята и на своя брат Христо Георгиев, дарява и завещава място от 10 200 кв. м и 6 800 000 златни лева за построяване на сграда и издръжка на Висше училище в София.
Занятията на Висшия педагогически курс започват на 1 октомври 1888 г. съвсем скромно, "без всякакъв шум, почти скрито от обществото". Това е рождената дата на българския университет.
Според временния правилник педагогическият курс има за цел да "дава висше образование и да подготвя учители за средните училища". Занятията започват с четирима редовни и трима извънредни преподаватели, сред които Александър Теодоров-Балан, Любомир Милетич, Иван Георгов, всичките със солидно европейско образование и научни изяви, Станимир Станимиров - директор на Софийската класическа гимназия, както и Никола Михайловски, Йосиф Ковачев и Иван Данев.
Студентите са 43, само мъже. В приетия Временен правилник се предвижда функционирането само на Историко-филологическо отделение с три основни дисциплини: история, славянска филология и философия с педагогика.
На 31 януари 1889 г. седмината са назначени за първи преподаватели на Висшето училище, които веднага поставят въпроса за създаване на библиотека и снабдяването й с периодични издания, както и за изработването на правилник за Висшето училище. Те призовават към академична автономия в управлението и организацията на Висшето училище. За пръв Ректор е избран Александър Теодоров-Балан, възпитаник на университетите в Прага и Лайпциг, доктор на Пражкия университет (1884), преподавател по езикознание, диалектология и общославянска етнография.