София /КРОСС/ Не се търсят корените за ксенофобията. Това коментира пред БНР проф. Ивайло Знеполски, преподавател в Софийския университет и директор на Института за изследване на близкото минало.
Ние излизаме от затворен тип общество, за което присъствието на други хора, отвъд границата, изглеждаше крайно неестествено и дори престъпно. Бяхме свикнали да си живеем в пашкула. Втората основна причина е ниската политическа култура в България и политическия модел, който наблюдаваме повече от 2 десетилетия. Нетърпимостта към другия, дори от същия етнос, ако той има други интереси, пристрастия или партийна принадлежност. Това психологическо наследство на българина днес може да се превърне в благоприятна почва за всякакви акции от сорта на новия национализъм, посочи професорът.
Според него нормалния подход към срещата с бежанците минава през политическата и гражданската култура и ако тя не е изградена на принципите на хуманизъм и търпимост, нещата стават трудно управляеми:
Неслучайно бежанската вълна съвпадна с разцъфването на различни националистически партийки и движения. Всичко това са разпадни елементи на кризата в нашето общество. Много е важно това да бъде разбрано от политиците, да се промени цялостният политически проблем, и да се дискутира спокойно проблема и да се направи необходимата педагогика, която се прави през медиите. Мисля, че кризата с бежанците се прибави към политическата криза и се превърна в един от нейните елементи, тъй като показа нашата неспособност да застанем очи в очи със съвременния свят.
Проблемът със сигурността не се решава чрез елиминиране на проблема, а чрез създаването на механизми, които управляват този процес, смята проф.Знеполски.