/КРОСС/ Най-големият проблем, пред който е изправена България с нестихващите потоци бежанци към нея, е, че от една затворена, относително хомогенна или поне свикнала с различностите си страна трябва да върви към едно космополитно бъдеще. То в крайна сметка е такова за целия свят, не само за нас.

Монокултурни общности няма как да се запазят в един все по-интегриран свят. За да се изгради мултикултурна общност, трябва да се научим да приемаме различния и да сме толерантни към него, да споделяме разбирането, че в различието си етносите носят културно богатство. Необходимо ни е също да престанем да смятаме, че ние сме най-добрите, най-умните и че в крайна сметка не можем да научим нищо от различните от нас.

Арабската култура води началото си от древността. Нека не забравяме, че арабите са автори на много открития - например на финикийските знаци. Имат огромни заслуги за световната литература. Астрономията и кулинарията са сред областите, в които се изявяват виртуозно. Има много неща, които можем да научим от тях, и това е принципен въпрос не само по отношение на арабите.

Разцветът на национализма у нас, включително и създаването на нацистка формация, силно ме плаши. Тези форми на политическо битие стремително затрудняват близостта с различните хора, а заедно с това и развитието ни като демократична държава.
Първата работа на държавата е да изработи единно становище и стратегическа позиция за бежанците у нас. И тя трябва да бъде аргументирана, монолитна и ясно изказана.
Без ясна система за интегриране на бежанците те ще бъдат продължителен проблем.
Истината е, че може да има позитиви, включително за икономиката ни. Доста нелепи са твърденията, че едва ли не тези хора може да заемат нашите работни места. Това не се е случило никъде по света. В икономиката важи принципът "Колкото повече, толкова повече". Нека не забравяме, че повечето от сирийските (и не само те) бежанци са хора на млада възраст. По-добре е да ги разглеждаме не като съперници на трудовия пазар, а като потенциал за потребление.

Друг момент е, че точно защото са различни от нас, внасят нова енергия. Неслучайно арабите са известни като хора, които се вграждат много добре в различни общества. Те са добри търговци и предприемачи.

И тъй като у нас те почти нямат собствена среда, на която да се опрат, притежават изключителната енергия на "пробиващия кълн", който трябва да оцелее. В този смисъл могат да бъдат разглеждани като живителна струя за икономиката.

За да се случи това обаче, трябва да има абсолютно ясна единна стратегическа позиция на всички политици по бежанския въпрос. А до момента тя далеч не е такава.

Непонятна ми е реакцията срещу лагери за бежанците в някои села. С какво пришълците от Сирия ги заплашват? Какво местните жители смятат, че те биха им взели? Защо не си помислят как нашите бежанци по време на различни войни са били приемани? Това са едни нещастни хора, гонени в собствената си страна, които, вместо да получат подкрепа, са отхвърлени. Не мога да разбера тази негативна енергия в българина, който уж бил гостоприемен. За всички ще бъде от полза, ако на тези хора се помогне да научат българския език, а децата да ходят на училище.

Струва ми се обаче, че враждебната като цяло социална среда в нашето общество
по-скоро ще изгони тези хора, отколкото да ги приобщи. Това е едно от условията, които ме карат да се съмнявам в успеха на интегрирането им. По-скоро те ще приемат България като един временен център на пребиваване и ще си търсят пътя към други държави.

Коментар на социолога Мира Радева за "24 часа"