/КРОСС/ Изложба „Съкровища от дарохранителницата на Богословската библиотека" се открива днес в Ректората на СУ. Експозицията е по повод 125-годишнината на СУ „Св. Климент Охридски" и Университетската библиотека и 90-годишната история на Богословски факултет.

Историческата съдба на Богословския факултет потвърждава специфичната му роля в развитието на висшето образование, култура, духовност и църковно-обществен живот. Затова, през изминалите 90 години от съществуването на факултета, отношението към него е било и си остава един от главните критерии за равнището на гражданска и духовна зрялост на нашето общество.

Библиотека Теология при Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски" е уникална за България. Тя съхранява специализиран фонд в областта на Богословието. Така в общия библиотечен фонд попадат множество редки и ценни издания, в голямата си част, свързани по съдържание с профила на библиотеката. За по-добро съхраняване и опазване на тези издания от 2013 г. те са обособени в колекция „Редки и ценни издания", която продължава да се попълва предимно чрез дарения.

Освен редки и ценни печатни издания, библиотеката притежава особено ценна малка сбирка от ръкописи. До момента колекцията съдържа общо 376 заглавия в 477 тома редки и ценни издания, обособени извън общия фонд на библиотеката и 1 109 заглавия ценни издания от ХІХ в. и началото на ХХ в.

Като „книжовни паметници" на своето време, важна част от колекцията са запазените компактно лични библиотеки, дарени от Н. Б. Екзарх Йосиф І (409 тома); Проф. протопрезвитер д-р Стефан Цанков (9 568 тома); Българския патриарх Кирил (4 819 тома); Старозагорския митрополит Методий Кусев (500 тома), които са изключително ценни като специализирани библиотечни сбирки в областта на Богословието. В състава на колекцията присъства и характерните за фондовете на Университетските библиотеки литографирани лекции, четени по богословски дисциплини, които представляват интерес за историята на преподаването във факултета. Много от книгите в колекцията са ценни не само на ниво издания, но и като екземпляри, съдържащи ръкописни бележки, дарствени надписи, автографи и посвещения, което ги превръща в „съкровищница" за изследователите.