София /КРОСС/ Всеки втори българин е бил свидетел в последната година на думи на омраза срещу етнически, религиозен или друг тип малцинства. А 64% от тези, които са се сблъсквали с явлението, са изложени на този тип нарушение на човешките права всеки ден. Медиите, семейството и приятелският кръг са основните източници на послания на омраза и нетърпимост към различните обществени групи. Това показват данни от проучването на фондацията "Отворено общество" за посланията на нетърпимост в обществения и политическия живот.
Под "език на омразата" се разбира изказване, което внушава неодобрение, омраза или агресия спрямо етнически, религиозни или сексуална малцинства, уточняват авторите на изследването.
"Словото на омразата е престъпление, а не мнение. Една трета от българските граждани не знаят това", каза изпълнителният директор на фондация "Отворено общество" Георги Стойчев. Той беше домакин на конференцията "Речта на омразата и ролята на гражданското общество".
Засилената бежанската вълна е увеличила агресията и нетолерантността в речта. Бежанците напоследък са основен обект на този тип риторика, но не са единствената й жертва, подчерта Георги Стойчев.
Най-честите обекти на речта на омразата са ромите (90%), етническите турци (58%) и хомосексуалистите (38%). Малко под половината анкетирани казват, че никога не използват слова на омразата, а като главни говорители на езика на омразата са посочени политиците (70%), журналистите (30%) и семейството и приятелския кръг (28%).
Изказвания, които представят насилието срещу малцинствата като по-приемливо и оправдано, отколкото престъпленията срещу българите, са чули 17% от анкетираните.
Между медиите телевизията е основен източник на езика на омразата, сочи проучването. На това мнение са 75% от анкетираните.
"Това не означава, че езикът на омразата се среща най-често в телевизията, а че интензитетът на посланието е най-силен", казва Иванка Иванова, която е директор на правната програма на "Отворено общество".
Хората, които живеят в столицата и големите градове, показват много по-голяма склонност да сигнализират за нарушения, свързани с езика на омразата. По-възрастните, с по-ниски доходи в по-малките градове отчитат в много по-малка степен думите на омразата като престъпление.
Осем на всеки десет не одобряват ползването на езика на омразата публично, а 58% искат държавата да подкрепи политики срещу езика на омразата. На въпроса "Смятате ли, че прокуратурата и властите трябва да преследват политици и журналисти, които използват езика на омразата" 66% от анкетираните отговарят положително.
Ксенофобията и национализмът могат да нанесат тежък удар на европейския облика на страната ни, коментира министърът на правосъдието Зинаида Златанова. Тя определи резултатите с изследването като обезпокоителни и припомни, че българското законодателство предполага санкции срещу речта на омразата. Въпреки това Златанова настоя, че трябва да се наблегне на превенцията и възпитанието на толерантност, а наказателната отговорност да бъде крайна мярка, съобщи "Дневник".