София /КРОСС/ В парламента се проведе кръгла маса на тема „Оценка на здравните технологии - 3-ти модул". Форумът се организира от Българското представителство на Международното общество за фармакоикономически проучвания и анализи (ISPOR) и се провежда под патронажа на Комисията по здравеопазването към 42-то Народно събрание.
Оценката на здравните технологии е нещо ново за България, което навлиза през последните години. Този процес е провокиран от необходимостта от подобряване цялостната система на ценообразуване и рефериране на лекарствените продукти, която не е достатъчно ефективна за държави като нашата. През 2012-2013 г. специалисти по фармакоикономика и експерти от институциите организираха поредица от срещи, на които бяха обсъдени основните предизвикателства в областта и възможните решения за преодоляването им на местно ниво. На кръглата маса бе отчетено, че в развитите страни от Европейския съюз и някои държави от Източна Европа вече са въведени подобни системи, а в други този процес е в начална фаза. Необходимостта от подобни мерки е обвързана основно със застаряващото население и невъзможността на здравните системи да посрещнат нуждите на пациентите за подобряване качеството и продължителността на живота им, осигурявайки адекватен достъп до лечение и терапия.
Експертите изразиха мнение, че е необходимо прилагането на ясни критерии при взимането на решение по отношение реимбурсацията на лекарствените продукти, като се имат предвид местните специфики. Специалистите се обединиха около идеята, че с общи усилия настоящият модел може да се усъвършенства и да се избегнат негативите, свързани с реекспорта и изключването на лекарствени продукти от позитивния лекарствен списък, в резултат на процеса на рефериране при ценообразуването.
Д-р Нигяр Джафер, председател на Комисия по здравеопазването към 42-то НС подчерта, че при регламентирането и въвеждането на оценка на здравните технологии в България трябва да се отчете специфичната икономическа и социална среда в страната. Извършването на предварителен анализ следва да бъде ключов елемент от този процес, тъй като формирането на държавната политика за ценообразуване и реимбурсиране на лекарствените продукти, заплащани с публични средства е изключително чувствителна тема за българското общество като цяло.
Проф. Генка Петрова, президент на българското представителство на Международното общество за фармакоикономически проучвания и анализи (ISPOR), обясни, че Оценката на здравните технологии (ОЗТ) е мултидисциплинарен процес, който обобщава информацията за медицинските, социални, икономически и етични характеристики при употребата на здравни технологии по систематичен, прозрачен и ясен начин. „Нейната роля е да информира за осъществяването на безопасна и ефективна здравна политика, която е ориентирана към пациентите и която е насочена към постигане на най-добри резултати, взимайки предвид нуждите на пациентите и ограниченията на здравната система", каза проф. Петрова.
Проф. Давид Данко от Университет „Корвинус" в Будапеща представи съвместен доклад, изготвен с българското представителство на ISPOR, който представя възможностите за усъвършенстване на системите в Балканския регион. Според него, в процеса на взимане на решения за реимбурсиране на лекарствени продукти, държавите от Балканския регион понастоящем използват фармакоикономически анализи, но по неструктуриран начин, което води до непрозрачност на процеса. В доклада е направен кратък преглед на системите за ОЗТ в Европа, като са очертани основните подходи. Заключението на екипа е, че за условията в България и региона е подходящ комбиниран подход и затова те представиха „балансиран модел", който е съобразен с местните специфики. „Считаме, че системата за балансирана оценка, въведена поетапно, може значително да допринесе за ефективността и обективността на решенията за реимбурсиране на лекарствени продукти в региона. Освен това, въвеждането на подобна система може да повиши прозрачността и да доведе до устойчиви здравни бюджети и подобрен достъп до лекарства", каза проф. Данко.
Президентът на представителството на ISPOR - Словакия проф. Доминик Томек представи лекарствената политика в своята страна - разрешения за употреба, ценообразуване, проблеми свързани с регулиране на цените (паралелен износ), реимбурсиране и др. Основните заключения от доклада на проф. Томек бяха, че определянето на цените в региона не трябва да бъде базирано единствено на международно референтно ценообразуване, а следва да се имат предвид и възможностите на отделните държави. Според него е необходимо рационализирането на лечението на пациентите, но това да не е за сметка ограничаване достъпа до терапии.
Проф. Татяна Бенишева, председател на Националния съвет по цени и реимбурсация на лекарствените продукти (НСЦРЛП), представи досегашната работа на Съвета и предстоящите му задачи във връзка със създаването на методични правила и прозрачност в дейността му.
Изпълнителният директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM) Деян Денев отбеляза, че ОЗТ не може да намали разходите за здраве, но може да обясни и обоснове нарастването, да допусне и да увеличи използването на определени здравни технологии и да ограничи или спре използването на други. Според него крайната цел на ОЗТ е да постигне най-добрия възможен ефект за здравето на населението с наличния финансов ресурс на основата на принципите на солидарност и равнопоставеност. В същото време ОЗТ е невъзможна без пълни епидемиологични данни по заболявания (заболяемост, смъртност, преживяемост и др.). Поради тази причина според Денев България има остра нужда от създаване на регистри с епидемиологична база данни по заболявания.
Според д-р Евгени Тасовски от Българската фармацевтична генерична асоциация (БГФармА), генеричните и биоподобните лекарства не трябва да се подлагат на ОЗТ, а да се реимбурсират автоматично, тъй като те са добре известни лекарствени вещества с известен положителен профил на риска и ползите, както в предклиничните, така и в клинични проучвания. ОЗТ може да се прилага за генерични продукти, при които има наличие на новост, свързана с лекарствена форма, индикации, начин на освобождаване и др., както и при комбинация от различни активни вещества в един продукт, който може да бъде обект на проучвания, свързани с минимизиране на разходите или бюджетното въздействието. Д-р Тасовски изрази увереността си, че срокът за одобрение за реимбурсиране на генеричните медикаменти няма да надвишава 30 дни, а за биоподобните продукти дори да бъде намален под 60 дни от подаването на документите, тъй като ОЗТ е чисто административна процедура.
Участниците в кръглата маса се обединиха около схващането, че в България е необходимо въвеждането на балансирана система за оценка на здравните технологии, която да бъде съобразена със специфичната среда и сравнително ниските икономически показатели на страната. В тази връзка „балансираният модел", представен от проф. Данко, е базата, която може да бъде основа за бъдещото развитие на системата.