КС отмени законовата вратичка за строежи върху дюните
Секция: БЪЛГАРИЯ
28 Ноември 2013 21:37
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
КС отмени законовата вратичка за строежи върху дюните

София /КРОСС/ Конституционният съд е отменил оставените от предишния парламент вратички за строителство върху пясъчните дюни в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, които се появиха след одобрени поправки уж в защита на тези чувствителни територии. Това научи Mediapool от свои източници в съда в четвъртък.
Още при одобряването на няколкото спорни текста в края на февруари 2013 г. екоактивисти предупредиха, че поправките, които трябва да защитават дюните, всъщност разрешават забранени преди това строежи. Малко по-късно президентът Росен Плевнелиев пусна закона, но сезира Конституционния съд за текстове на членовете 117 и 17 а, с които се въведоха изключения от забраната за строежи на пясъчните дюни.
С чл. 17 се дава възможност за промяна на предназначението на земи и горски територии. Чл. 17а пък отваря врати за застрояване на пясъчните дюни, защото отпада забраната за строителство и се изброява богат списък от случаи, в които ще може да се учредяват ограничени вещни права.
"Конституцията възлага на публичните органи да осигурят опазването и възпроизводството на околната среда, поддържането и разнообразието на живата природа и разумното използване на природните богатства и ресурсите на страната. Като отчита характера на пясъчните дюни като природно богатство, законодателят ги обявява за публична държавна собственост, която не може да бъде обявена за частна. Промените в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, позволяващи строителство върху дюните на всички обекти на техническата инфраструктура, не осигуряват разумното използване на тези природни богатства - то трябва да отчита значимостта за обществото на допустимите изключения за строителство, като например националните обекти и общински обекти от първостепенно значение", посочи тогава държавният глава в мотивите си.
Освен това с промените в закона се допускаше предназначението на поземлени имоти в горски територии за широк кръг обекти да става въз основа на подробен устройствен план, а не както е досега - при наличие на общ устройствен план.
Според държавния глава така законът не създава механизми, които да гарантират, че промяната на предназначението на поземлени имоти в горски територии в зона "А" и "Б" на Черноморското крайбрежие ще става при баланс между насърчаване на инвестициите, развитието на регионите и общините и създаването на условия за опазване и устойчиво интегрирано развитие на Черноморското крайбрежие.
"В условия на икономическа криза, засегнала не само България, трябва да се търсят мерки за насърчаване на инвестициите и за развитие на икономиката. Това обаче трябва да става по ясни правила. По същността си промяната на предназначението на поземлени имоти в горски територии за изграждане на обекти, получили сертификат за инвестиции, е мярка за насърчаване на тези инвестиции. Липсват обаче защитни механизми, които да гарантират изпълнението на инвестиционния проект в срока и в размера на инвестицията, а промяната на предназначението е необратимо", посочва президентът.
Според държавния глава законът предвижда и създаването на двойствен режим за горските територии, които попадат в зона "А" и "Б", и за горските територии в останалата част на страната. Това не гарантира равнопоставеност на гражданите и на юридическите лица в страната.