/КРОСС/ Православната църква чества Свети апостол Андрей Първозвани (Андреевден) - наречен е така, защото пръв от апостолите бил повикан да тръгне след Христос. Андрей Първозвани се смята за апостол на православните славяни, защото именно той ръкоположил първия епископ в Цариград - Стахий, а кръщение и миропомазание православните славяни - българи, сърби и руснаци, са получили именно от Цариградската патриаршия. Българите наричат празника "Едрей", "Едринден" или "Мечкин ден". Според народните възгледи на този ден започва нарастването на деня. Още в навечерието на празника или в настъпилото ранно утро всяка домакиня приготвя вариво от царевица, жито, фасул, леща, ечемик, овес и пр. Това се прави, за да едреят посевите, тъй както наедряват сварените зърна. От варивото ядат всички. От него се дава на домашните животни, за да е добър приплодът им. Жените раздават от варивото из махалата, за да е плодовита годината. Според вярванията някога св. Андрей бил самотен отшелник в планината. Там обработвал малка нива. Но една мечка изяла вола му. Разгневеният земеделец успял да улови звяра, впрегнал го в ралото вместо вола и така го подчинил на волята си. Оттогава яздел мечката и обработвал земята си с нейна помощ. Затова светецът се тачи като патрон на мечките, като техен покровител. На Андреевден не се работи къщна работа, не бива и да се пере.

Имен ден празнуват: Андрей, Андриан, Андреа, Андриана, Първан, Пръвка, Първанка, Храбър, Храбрин, Силен, Силка, Дешо и Дешка.