/КРОСС/ България е на 47 място сред 65 развити държави в света по функционaлна грамотност на 15-годишните учениците. У нас 44% (в сравнение с 41% през 2009 г.) от деветокласниците нямат ключови когнитивни умения, предопределящи както за включването им в пазара на труда, така и за пълноценното им участие като граждани. Това показват последните резултати от най-авторитетното международното изследване в областта на средното образование PISA (Програма за международно оценяване на учениците), които бяха обявени днес. Проучването проверява уменията по четене, математика и природни науки на 15-годишните ученици по света.

Според изследването в България не само средното ниво на компетенциите на учениците е сред най-ниските в развития свят, но и разликата в постиженията на най-добре и най-зле представящите се ученици е най-голяма спрямо останалите държави. Само 4% от българските ученици са постигнали отлични резултати. Тази статистика потвърждава един от най-сериозните проблеми, пред които е изправено обществото ни - неравният достъп до качествено образование. Резултатите на България показват, че сме страната в Европа с най-силна връзка между постиженията на учениците и тяхното социално-икономическо положение.

Резултите от PISA 2012 не само потвърждават кризата в българското училищно образование, но предлагат и възможности за подобрения. Най-добре представящите се държави показват, че е възможно да се постигне едновременно достъпно и качествено образование за всички деца. Изследването ни дава възможност да се поучим от най-добрите образователни системи, с което да определим конкретни и измерими цели за подобряване на достъпа до качествено образование в нашата страна.

Един подобен пример е Шанхай в Китай (на първо място по резултати в PISA 2012), където успехът на учениците е поставен в центъра на преподаването. Ключов приоритет за учителите е мотивирането и активното включване на учениците в техния образователен процес. Евгения Пеева, изпълнителен директор на Заедно в час, която посети няколко училища в Шанхай през изминалия месец споделя: "Местните власти и училища са поставили на преден план подобряването на преподаването, като отделят до 30% от времето на учителите за обучение и развитие, както вътре в училище - чрез съвместно учене и наблюдение на уроци и обмен на опит с колегите, така и извън него. Наред с това, успешните училища се използват за пример и консултират училищата с по-ниски резултати за това, как да подобрят средата и културата в училище, преподавателските и административни практики."

Топ приоритет в България трябва да бъде привличането и задържането на повече млади и талантливи учители в българската образователна система. Не би било възможно да постигнем дълготрайна промяна в училищното образование без инвестиране в развитието на силни лидери, които да работят за нейното осъществяване. Съвместен анализ на Заедно в час и Световната банка открои необходимостта от подкрепяща среда в училищата за младите учители; менторски програми, чрез които новопостъпилите учители наблюдават и съвместно планират уроци с по-опитните си колеги, както и развитието на лидерските умения на училищните директори, от които пряко зависи професионалното развитие на учителите.