/КРОСС/ Не приемам тезата, че политическите партии трябва да се върнат към зависимостта от обръчите от фирми, за да може хората да се чувстват по-добре, каза депутатът от ГЕРБ Владислав Горанов в предаването „Референдум" по БНТ и допълни: „Насочването на енергията срещу политическите партии е от полза единствено за управляващите. Общественото очакване за намаляване на партийните субсидии изисква от политиците алтернатива. Намалените партийни субсидии в никакъв случай няма да са в полза на подчиненото на партийния модел  управление на държавата".  

В никакъв случай не става въпрос за политически маркетинг, каза в отговор народният представител от КБ Румен Гечев. Той изрази надежда, че ГЕРБ ще подкрепят предложените промени при гласуването им в пленарна зала, „тъй като спестените от ГЕРБ средства от субсидията възлизат на около 20 млн. лв.". 

„Става въпрос не за тези по-малко от 10%, а за модела на партийно финансиране. Това, че от партиите ще бъдат взети 3-4 милиона, при условие на 30-милиарден бюджет, е показател за асиметрична чувствителност по отношение на начина, по който харчим парите на хората", посочи Владислав Горанов.

От гледна точка на субсидиите, политиците са длъжници на българското общество, заяви Гечев и допълни: „Недоволството на хората от инвестиционната възвращаемост е основателно. Ние сме длъжни да работим по-добре в парламента, а извън него очакваме не деструктивни действия, а добри идеи и алтернативни политики".

Таксата върху приходите от алтернативна електрогенерация би осигурила приходи, необходими за реинвестиции в енергетиката, за облекчаване напрежението върху бюджета и респективно, благоприятно влияние върху евентуален дефицит. В същото време, това е крайно необходимо от гледна точка балансирането на цените на електричеството, подавано от различните видове електроцентрали, посочи Румен Гечев. Статистиката показва, че такива мощности са били инсталирани ударно през 2011-2012 г. Пренасочването на 150-те милиона от таксата ще подобри баланса на енергетиката и ще даде възможности за осъществяване на по-добър микс, който да поддържа и по-стабилни цени на електричеството, подчерта той.

Мярката не е безспорна, каза председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев и допълни: „При всички случаи е допусната грешка с даването на много разрешения и задължението за изкупуване на произведената енергия за продължителен период на много високи цени, но поправяйки я, е необходимо съгласие между контрагентите, за да бъде избегнато неспазването на договорите. Вярна е и другото - че скъпата цена на тока препятства българската индустрия и домакинствата, а една такава такса е възпираща за разрастването на този проблем".

Проблемите в ценообразуването в енергийната сфера остават нерешени, отбеляза народният представител от ДПС Алиосман Имамов и изрази убеденост, че тези проблеми ще намерят своето решение скоро, заради отношението, което има този проблем към цените на дребно на електричеството.

1,4 млрд. лв., почти 60% от планираното от българското правителство увеличение на БВП с 2,7 млрд. лв., идват от данъци, отбеляза Владислав Горанов. Ако към тази сума прибавим очакваното неизпълнение в края на 2013 г., вариращо между 300 и 500 млн. лв., формирането на приходната част на бюджета за 2014 г. се оказва свръхамбициозна цел, което води до опасения за поемане на още дългове и трупане на още по-големи дефицити, подчерта депутатът от ГЕРБ.