София /КРОСС/ Всеки трети българин е ползвал Спешна помощ през 2012-а, отчита доклад за състоянието на здравето на гражданите, който кабинетът прие.
Най-напред причините за обажданията според документа - затруднен достъп до извънболнична и болнична помощ, в т.ч. и заради изгубени здравноосигурителни права. Половината от случаите през 2012-а не са били спешни и пациентите е трябвало да получат помощ или от личните си лекари, или от специалисти.
В същото време в 15% от населените места се чака линейка поне половин час, а желаещи да започнат работа в системата почти няма. Един екип се пада да обслужва 27 хиляди души. Средният разход за спешна помощ на човек е 5 лева и 75 стотинки.
В София например, вместо 60 екипа, дежурят около 10, които освен града обслужват и 47 прилежащи села. Лекарска заплата от около 700 лева не привлича никой в тази система. Затова незаетите места в столицата са 95.
Без да конкретизират, от здравното министерство обясниха, че в стратегията за развитие на Спешната помощ, която предстои да се приеме, са заложили решения. „Трябват добри условия на труд, добър стимул да изкарваш пари, с които да живееш добре и възможност за кариерно развитие - всичко това е заложено", обяснява Бойко Пенков, зам.-министър на здравеопазването.
При посещението си в България днес държавният секретар по здравеопазването в Румъния разказа, че при тях функционира обща система за реакция на пожарна, полиция, лекари. Пожарникарите са обучени да оказват помощ- колите им са оборудвани като линейки. Използват се и хеликоптери, дори специално оборудван самолет.
„В градовете екипите стигат най-много за 8 до 10 минути, когато кодът е чревен или жълт, т.е. когато е спешен случаят. А когато става дума за хора с висока температура, които не са толкова спешни, може и за повече минути", заяви д-р Раед Арафат, държавен секретар по здравеопазване на Румъния.
Чрез телемедицината екипите на терен държат връзка с лекарите в болниците и от разстояние се вземат решения как да се реагира. Система, която се очаква да бъде въведена и у нас.
„Има страшно много филиали, в които няма дежурни лекари, дежурен фелдшер и мед. Сестри. Редно е в тези на разстояние от 30-90 км от болница да бъде въведена телемедицина", смята д-р Десислава Кателиева, лекар в Спешна помощ.
При съседите - от разходите за здраве 5-6 процента са само за Спешната помощ, съобщи bTV.