Има някаква вероятност, ако не всички, то поне част от откраднатите оригинални грифони, украсяващи Паметника на Васил Левски в столицата, да бъдат възстановени. Завчера известен наш бизнесмен откупи оригинален грифон от тази светиня за 10 000 лв. и го дари на НИМ. Той не желае да разкрия името му. Мога единствено да кажа, че е известен българин и публична личност, който и друг път е помагал на различни инициативи на НИМ с финансови средства, като например за Боянската църква.
И сега постъпи родолюбиво и щедро. Предполагам е повлиян да стори това от един американски филм, в който отвличат детето на главния герой, искайки от него да плати 3 млн. долара, но той обявява награда от 5 млн. долара за главата на тартора на бандата, похитила сина му. Обещава отплата и на членовете . Така накрая постига целта си - похитителите освобождават сина му.

Моят дарител е обявил 100 пъти цената на тежестта на откраднатите части на грифона като скрап. Сметнете сами - грифонът тежи 17 кг, а килограм скрап струва 6,50 лв., което означава, че крайната му цена излиза около 110 лв. Дарителят на НИМ е платил за целия грифон на човека, у когото е попаднал след кражбата, тази цена по 100, или около 11 000 лв.

Според мен обаче поне един от другите липсващи грифони вероятно е бил натрошен. Съдя за това, защото освен откупения посредникът е донесъл прясно счупено непокътнато краче от един от другите пет, свалени от паметника от крадците. Това е знак, че е бил подготвян за скрап. Тъжно, защото можеха да го продадат и цял.
Преди година спасих бронзов бюст на Васил Левски, който се оказа единственият пресъздаващ Левски с четническа униформа - скъпа работа на скулптора от 30-те години на миналия век Петър Балабанов. Слава богу, беше цял.

В България винаги е имало много дарители и благодетели независимо от общата печал, която лее разпадащият се български народ по разпадащата се българска държава. Стотици са. На входа на НИМ в "Бояна" има дълъг списък с имената на онези, които не са пожелали анонимност.

Обикновено пишем, че Априлското въстание възбудило Европа, тя казала, че българите са готови за свобода в резултат на кланетата при неговото потушаване. Последни изследвания, не мои, на други учени, са че най-чудовищно впечатление на Западна Европа са направили съобщенията на западни кореспонденти. Те твърдели, че във всяко село и градче в България най-личната сграда е училището. И в нито един случай не е строено с пари от османския бюджет, а от местни хора, които са заделили пари за полезни обществени работи. По това време България е под робство и без средства, но има 1500 училища, докато училищата в Англия са били 1248.
След благородния жест на пожелалия анонимност бизнесмен вчера се появи и още един благодетел - скулпторът Георги Кунев. Той каза, че е

готов да изработи и
плати бронза и за
останалите пет

откраднати грифона от Паметника на Левски. Оказа се обаче, че общината вече е намерила пари, провела е конкурс и той е спечелен от негов колега.
Оптимист съм и знам, че и днес у нас има много дарители и благодетели, които милеят за всичко българско - както през Възраждането и през следосвобожденския период, когато е имало много повече средства. Точно тогава е построен Софийският университет, също и Свищовският, над 200 училища, включително и гимназии. Много от сградите в София всъщност са подарени от известни хора - сградата на Светия синод, всички църкви, училища, сиропиталища. И за да се знае за колко много хора става дума - целият 8-и том от многотомната "История на България" е посветена на дарителите. И веднага да кажа, че ако не са толкова известни делата на тези, които са ги свършили, то част от вината носят и българските журналисти, за които добрата новина не е новина.

Коментар на Божидар Димитров, директор на НИМ; "24 часа"