Седнах тази седмица и нормализирах данните от индекса на корупцията, който излезе тая седмица, с данните от индекса за нещастието то миналата седмица. Тезата ми беше, че крайният негативизъм - навярно вече единствената разпознаваема национална черта - изкривява възприятията ни. Елиминирайки негативизма като фактор в измерването на корупцията, навярно индексът ще стане по-точен и обективен. Взех втория индекс, махнах компонента „нещастие заради корупция" и изравних стойностите. Подреждането по корупция обаче не се различаваше много. Минахме навярно 1-2 места напред, но само толкова. Интересен факт обаче е, че в индекса на нещастието беше отбелязано, че почти никой българин не беше казал, че корупцията му пречи.
Разрових се по-дълбоко в данните и методологията. Открих най-важното - и двата споменати индекса са въздух под налягане. Като се разровите в източниците виждате, че са разпитвали между 100 и 1000 души от всяка държава. Методологията и въпросите на някои от изследванията не са дори съвместими. Затова, както каза Dilbert, можеше да умножа данните и резултатите щяха да са също толкова смислени. В този смисъл ви препоръчвам този материал за то как да направим фалшивите данни да имат някакъв смисъл. Методите прозират доста добре в споменатите индекси.
Целта на този тип изследвания е да се вдига шум, медиите да имат дъвка за преживяне, а ние да препотвърждаваме вмененото ни чувство за непълноценност с още безсмислена информация. Вече ни е като рефлекс да поемаме такава информация за чиста монета и да отхвърляме позитивната.

Коментар на Боян Юруков