Проговори единственият оцелял в огнения ад в Созопол
Секция: БЪЛГАРИЯ
07 Декември 2013 17:51
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Проговори единственият оцелял в огнения ад в Созопол

Созопол /КРОСС/ Единственият оцелял в огнения ад в Созопол, в който преди година загинаха трима души, проговори пред bTV. Останал без най-близките си хора, Георги Георгиев недоумява защо подпалвачът още не е осъден.
В пламъците изгоряха 50-годишната Диана и родителите й - Трифон и Златка, която била на легло след прекаран инсулт.
„От температурата се чупят прозорците, вратата изгаря, пада, поема много кислород и тръгва вече нагоре като тунел от огън, течен огън течеше от тавана. Стаята на родителите на Диана беше тук, те първи са усетили какво е станало и са се задушили, така прегърнати един връз друг, баба и дядо", разказва Георги Георгиев година по-късно.
Къщата, превърнала се в горяща гробница за трима души, още стои полуизпепелена в Стария Созопол. Във фаталната нощ Георги, жена му и трудноподвижните й родители спели в единствените две обитаеми стаи.
„Диана към 11:30 часа каза: „Ставай, мирише ми на пушек!" Погледнах на улицата, уличното осветление светеше, нищо подозрително и пак се унесох. След 5-10 минути, „Ставай, мирише!", като отворих вратата, вече гореше навсякъде тук и пушек, гъст дим. „Ставай, пожар! Викнах. „Изнеси баща си, изнеси го в крайната стая, слизам да видя какво става". Излязох и повече не можах да вляза, гореше вече стълбището, всичко и чувах Диана като вика: „Жоро, Жоро!" спомня си още оцелелият Георги.
„Настана паника. Спомням си, че в онзи момент и токът угасна. Чуваше се бучене, дим, пращене, беше нещо страшно. Тя е тръгнала да спасява родителите си", обясни Георги.
„Излязох от тази врата, гъстият огън излизаше навън, два метра езици, няма как да влезеш. Няма никакъв вариант! Инстинктивно излизаш и виждаш какво става, виждаш и повече не можеш да се върнеш", разказа още той.
Георги признава, че в паниката си е действал първосигнално, но не получил и помощ, както очаквал.
„Никой не се отзова. Отзоваха се вече, когато пристигна линейката първо, полиция, след това пожарна. И тогава вече стана видно, то гори. Имаше много хора, но нищо, гледаха естествено. Нормално, какво ще направят при тази дървена конструкция", казва Георги година по-късно.
Като извършител на пожара беше задържан бившият хазяин на семейството Павел Господинов. 51-годишният мъж направи пълни самопризнания и обясни мотива си за пожара - семейството му дължало част от наема, докато живеели в неговата къща преди две години.
Георги Георгиев първоначално изобщо не предполагал, че Господинов може да е извършителя, защото се притекъл на помощ в гасенето на пожара. „Чисто човешки предложи даже някакви дрехи. Анцуг и някаква фанелка ми даде. Даже ми предложи подслон, което ме учуди тогава. Виждах, че се върти около пожарникарите тук, точно какво е правил?!" казва днес Георгиев.
„Когато живеехме там, изчезнаха много вещи, накити и докато изясним спора, казах му, че ще бъдат висящи нещата. В едно от пререканията, съпругата му даже призна: Ние ще ви върнем накитите, ще ни върнете ли парите? Естествено!" Става дума за два наема, 600 лева. Веднъж ме беше заплашвал, че ще ни запали, никой не подозираше, че е толкова сериозно", обясни Георги.
„Уплашен съм. Всичко преживявам, всичко се завръща в главата ми. И за това напуснах и града. Мисля, че няма място за мен тук. Хубавият слънчев град се превърна в един ад. Тук останаха най-близките ми хора", споделя мъжът.
Павел, който е освободен под домашен арест заради тежка цироза, се е отрекъл от показанията си, бил признал под натиск. Поискал е и допълнителни експертизи, което бави разследването. Въпреки, че полицията има данни, че Павел стои и зад други палежи в Созопол, за сега те не са потвърдени. Той отказва да говори.
За да успокои напрежението в града, общината започна опасването му с камери. Старата част на Созопол обаче, в която 100% къщите са дървени, остава за догодина.
„Мисля, че е той и чакам възмездието просто, да си получи заслуженото. Ето, идват празници, той си е у дома, аз съм сам. Моите хора ги няма, какви празници?!. За мен е недопустимо! 600 лева! По 200 лева на човешки живот ли?", пита Георги Георгиев.