/КРОСС/ Шокиращо обръщение, качено във Фейсбук профила на учител по психология от елитна смолянска гимназия, взриви общественото мнение преди няколко седмици.

Учителят по психология Никола Кисьов призовава възпитаниците си да напуснат часовете и да отидат на мач от поредицата ученически турнири в училището. След срещата учителят написал нецензурни послания в страницата си във Фейсбук.

След извършена проверка и задълбочен анализ е взето решение Никола Кисьов да бъде дисциплинарно уволнен.

Тази сутрин в ефира на БНТ учителят заяви, че статусът във Фейсбук не е негов и е предупреждавал, че профилът му в социалната мрежа е хакнат. Той отрече да е отправял нецензурни послания към своите ученици и благодари и на тези от тях, които го подкрепят.

Преди дни Кисьов написа открито писмо до всички медии относно случая, който се раздуха и заради, който загуби своята работа.

Не се сърдя за нищо на нито една медия, на тях това им е работата и аз добре го разбирам. Вие понякога се храните от сензации, проверявате и изяснявате! Така е по целия свят, написа учителят отново в социалната мрежа.

Но аз искам да задам няколко прости, на пръв поглед, въпроса, продължава писмото си той:

1. Какви са тези ръководители: като Иван Муцевски - ръководител на смолянски инспекторат, който без да ме попита, без да провери истинността на случая ми завърта името в медиите като за, него очевидно по призумция и априори ме приема за виновен!?
2. Какъв е този директор: като Мария Илиева, който на 18.11.2013г. (понеделник) ми поисква оставката без въобще да ме е питала, да се е интересувала от това кое е вярно и кое е грешно!?
3. Какви са тези синдикати: на които чинно плащах членски внос десетилетия, а в първият момент, в който трябваше да ме защитят ми обърнаха гръб?!
4. Какви са тези колеги, които след въпросната случка и моето обяснение отлепваха писменият ми отговор от стените на гимназията?
5. Каква е тази комисия, която ме проверява и още от началото тръгва с лъжа?
Какви са тези хора да ми държат сметка за морал??

Нека медиите попитат тези хора щастливи ли са, накърнявайки собственото си достойнство/ което им дала родната майка по рождение/, да се опитват да накърнят моето достойнство?
Дано са, но аз плача за тях, пише Кисьов.