Премиерата на „Две" - в памет на Елисавета Багряна и Дора Габе
Секция: КУЛТУРА
10 Декември 2013 10:58
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Премиерата на „Две" - в памет на Елисавета Багряна и Дора Габе

/КРОСС/ Премиерата на „Две" от Таня Шахова Народният театър "Иван Вазов" посвещава на 120-годишнината от рождението на Елисавета Багряна и на 125-годишнината от рождението на Дора Габе.

На 15 и 29 декември от 19:30 на Сцена на ІV етаж на Народния театър ще се играе постановката на Юрий Дачев. В ролите на Елисавета Багряна и Дора Габе ще видим актрисите Мария Каварджикова и Бойка Велкова, а в ролята на безмълвната Жена от Дома на Съюза на писатели в Хисаря, където се се срещат и протичат разговорите между двете най-големи български поетеси - Ева Тепавичарова. Сценографията и костюмите са на Радина Близнакова, а музиката - на Асен Аврамов. В отделните сцени са използвани архивни записи от БНР, БНТ и песента „Унес" по текст на Елисавета Багряна, музика Тончо Русев, изпълнение на Богдана Карадочева.

За постановката Юрий Дачев казва: Има личности, които, благодарение на страхопочитанието на пишещите, се превръщат в легенди с втвърдена политура. „Две" не е текст с такива намерения и за мен това е ценно негово качество. Смешно е човек, който се занимава с театър, да вярва, че може да постигне цялата истина за хора, които ги няма, при това толкова многолики като Елисавета Багряна и Дора Габе. Сцената не е място за спиритически сеанси, нейните възкресения са други. Чрез игра и приемане на човешките несъвършенства като приближаване към света на големите. Какво се случва с човека, когато усети, че неговото време се оттегля назад? В какво се вкопчва и как противостои на зимата, която пропълзява в едно хисарско лято? С тези въпроси влязох в обезлюделия дом на Съюза на писателите в Хисаря. Навсякъде имаше шапки и книги...

Безброй са спомените за срещите и разговорите на хората с двете „връстници на всички поколения". Защо всеки, доближил се до тях, помни и разказва за тези срещи? Защо никой не остава безразличен? Лично за мен отговорът е: „Някога" и „Вечната и святата". Заради „Някога" тръгнах на това пътешествие, опитвайки да се докосна до един свят, който просто не желая да напускам. Благодаря на Блага Димитрова и Йордан Василев, Снежина Кралева, Стефан Цанев, Любен Дилов, Иван Сарандев, Любен Георгиев и Антоанета Дончева, признава Таня Шахова. Тя е завършила ВИТИЗ в класа на проф. Люцканов и Маргарита Младенова. С основаването на „Сфумато" става член на състава му, където играе до 2000 г. В „Сфумато" Любомир Младенов и Владимир Пенев поставят първата й пиеса „Амант" по текстове на Цветаева, Ахматова и Манделщам. Автор е на документалните пиеси „Задушници", „Денят, който промени живота ми", „Двайсет години по-късно"," Евгени и Жулиета" , на сценариите за документалните филми „Каре", „А бяхме рицари", „Любовта е..."