/КРОСС/ Има два пътя към рушенето на една партия - или да вземе всичката власт, или съвсем да остане без нея. В единия случай просто няма с кого да се биеш и започват да се бият лагери от твоите. Във втория спойката на властта изчезва и твоите започват да се разбягват.

Долу-горе такъв път измина ГЕРБ за няколко месеца. Не че няколко депутати по-малко са кой знае какво, случвало се е почти на всички, но психологическият момент е променен. Довчера ГЕРБ изглеждаше стегнат.

Какво се случи? Сирените свириха край на тревогата за управляващите (засега) - през ноември имаше вторичен трус протести след лятото, но и той отшумя без оставка на кабинета. Вероятно ще има опити за социални протести през януари и февруари, но ГЕРБ вече не е в такава степен на бойна нога. При ГЕРБ-ерите няма да има "отбой", идва кампания за евроизбори, която ще действа мобилизиращо, но увереността в бързата победа си отиде. А с това се активираха и центробежните сили.

Това е на видимо ниво. Зад него може да има и други центробежни мотиви. Ако ГЕРБ ще се разгражда обаче, ще е бавно и ограничено, тухла по тухла. Градежът на ГЕРБ не е гипсокартонен, а именно тухлен, освен харизма има и организация. Разликата между някогашното НДСВ и ГЕРБ се нарича Цветан Цветанов, ще кажат мнозина. Но трябва да се добави - и местната власт. София, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Русе и т.н. - в някои от тези градове ГЕРБ управлява, а в други упешно се вкоренява, събирайки симпатия. При разграждането на ГЕРБ има друго важно обстоятелство - успяваха да превърнат дефекта в ефект и да печелят от напускане на хора. Хвърляха чували с пясък от балона. И сега могат да поведат война за интерпретации. Вече започнаха обяснения от типа "чистим се", но сега инициативата не изглежда на страната на лидера.
Дори с тези възможни успокоения за ГЕРБ трябва да се отбележи, че партията не е това, което беше. Какво беше ГЕРБ: партия, която успя да остави мнозина с усещането, че има кой да води, има кой да гарантира, има бъдеще време в ясни срокове - режем тази лента, после започваме друго и т.н. Партия, която за мнозина снемаше неопределеността, макар да сменяше мнението си през час.

ГЕРБ беше забележителен конгломерат, който успя в пика си да заеме почти всичко извън нишата на БСП. Постигна нещо трудно - да примеси една капка синьо с много безцветно (или сиво) и да се получи огромно количество смес с десноцентристка есенция. Наричащото се дясно вместо елитарно зазвуча всенародно - несъмнен успех. Получи се нещо като партия на масовия градски човек, на всичко извън селата или жълтите павета. За пръв път от толкова време насам партия с десноцентристка самоидентификация изглеждаше мощна и ефективна алтернатива. Ще кажат: куха дясна самоидентифиация. Та коя самоидентификация у нас не е куха!? На всичкото отгоре ГЕРБ би старата и опитна БСП с нейната игра - направи надеждна структура, окопа се, вадеше жива сила, показа постоянство. Дори леви хора признаваха, че на Борисов п би му приличало да е от БСП.

Къде сбърка ГЕРБ? Бяха невероятни тактици и нулеви стратези. Да напуснеш хитро, в последния възможен момент, опазвайки се от огъня на протестите, избягвайки ролята на виновник и побеждавайки в изборите, е завидна политическа ловкост. Да убиеш всички потенциални съюзници, така че после да си пръв, но да няма как да управляваш, е политическо късогледство. Досущ като във вицовете за себе си, Борисов би всички, но биейки и себе си. Накратко, ГЕРБ беше явление. Сега ще бъде част от пейзажа. Много е рано обаче, да го броят за част от историята. Да станеш част от пейзажа хич не е лошо за ГЕРБ - НДСВ не успя. Хората на Борисов имат възможността да довършат процеса на превръщането си от извънредно електорално избухване в партия. Могат да се възползват от профила си, който досега показва, че за тях гласува нещо като средния българин, но може би малко по-млад, по-градски, с малко по-обнадеждаваща житейска перспектива. ГЕРБ има своята социална база (има и кадри и други ресурси). Напоследък даже се натрапва нещо като хумористично политическо разделение: БСП - партия на селата, ГЕРБ - на градовете, Реформаторите - в столицата. Разбира се, партията на Борисов едва ли ще се върне на предишните нива. Войната за наследството на ГЕРБ ще е ожесточена. Движението на Бареков ще посегне към някога гласувалите за ГЕРБ, Реформаторският блок - също. А ще се обезцени ли "Атака" в новата ситуация? Рано е за това. Напускането на депутати е все още малко зло за ГЕРБ. По-страшен би бил рязък удар по авторитета на лидера. За да се разпадне ГЕРБ, трябва да се разпадна аз, каза наскоро Борисов. И противниците му знаят това.

Автор: Първан Симеонов, "Труд"

Снимка: Булфото; всички права запазени