Петър Кънев, депутат от ПГ на Коалиция за България

- Г-н Кънев, очаквате ли президентът да наложи вето на бюджета и има ли опасност да започнем 2014 г. без разписани пари в държавната хазна?

- Убеден съм, че президентът няма да наложи вето. Макар че в последно време сме свидетели на доста странни ходове от страна на обединителя на нацията. Не виждам защо трябва да се налага вето на бюджета, но все пак на „Дондуков" 2 има достатъчно силни юристи, които могат да преценят дали и на какво основание да го направят. Не мисля обаче, че това ще е най-силният ход от страна на президента, като се имат предвид скандалите, които се вихрят около него.

- Как ще отговорите на инвеститорите във фотоволтаиците и вятърните централи, които казаха, че вие едностранно променяте условията по договорите им, като облагате с 20% приходите им?

- На този въпрос няма да отговарям. Инвеститорите по-скоро трябва да видят каква е практиката във всички останали европейски държави. България е една от последните страни, които прилагат тази рестрикция. Друг е въпросът, че лично моето мнение е, че би трябвало да има диференциация, за да не бъдат ощетени стотиците фирми с изключително малка мощност фотоволтаици, които основно се ползват за собствени нужди.

- Статистическите индикации сочат, че има леко раздвижване на икономиката. Пламен Орешарски каза, че очаква 2014 г. да бъде годината на лекото отлепване. На какво ще се дължи това отлепване - на външен фактор или на правителствените мерки за облекчаване на бизнеса?

- Знаете, че в икономиката има цикличност. Предвижданията на европейските икономисти са, че Европа се е отлепила вече от дъното. Истината е, че третото тримесечие имаме ръст от 0,7 в сравнение с едно изоставане от 0,3 за първото и второто тримесечие в икономиката. Това ни дава надеждата, че действително България влиза в цикличния период на растеж, още повече че по наша оценка бяхме стигнали до дъното. Българската икономика е изключително тясно свързана с ЕС. Не знаем колко това е хубаво и добро, защото над 67% от българския износ е за страните за ЕС. Това до голяма степен напомня ония 67% или 70%, когато бяхме вързани само със съветския пазар. Едва ли това е най-добрият стимул за развитието на една икономика, в която имаш монопазари и всяко едно кихане или разболяване на европейския пазар води до сериозни болести в България. Но това е друга тема.

Има опасения за изпълнението на приходите, но това е обичайно

- Не разбрах кога очаквате предприетите от правителството мерки по отношение на бизнеса да дадат резултат?

- Икономиката е изключително инерционен процес и не можеш да очакваш, ако днес приемеш нещо, утре то да стане факт. В бюджетната комисия, преди да работим по бюджет 2014 г., приехме промени в шест други закона в посока облекчаване на българския бизнес. На първо място бих посочил начисляване на ДДС на касова основа. България е една от последните европейски страни, която въвежда това. Това засяга работата на над 200 хиляди български фирми с оборот до един милион лева. Който се занимава с реален бизнес, чудесно може да разбере какво означава това. Имаше опасения от колеги депутати от опозицията, че трудно ще стане пренастройването на голяма част от фирмите да минат от сегашния режим на начисляване на ДДС към новия. Да, трябва време. Затова сме дали шест месеца срок за наслагване на технологиите за начисляване. Просто в момента, в който получиш парите си, едва тогава ще превеждаш ДДС на държавата. Взехме и друго важно решение - за такса смет. В един от финансовите закони, които приехме преди бюджета, задължихме правителството, Министерството на финансите заедно с общините до полугодието да предложат варианти, в които такса смет да не се изчислява на данъчна основа. В момента това е големият тормоз на новите инвестиции в бизнеса. Всяка нова сграда, всяка нова инвестиция е с изключително висока данъчна оценка, което автоматично задължава да плащат луди пари за такса смет. Приехме и т.нар. обратно начисление на ДДС за зърнопроизводителите, няколко облекчения за общините с по-висока безработица от средната за страната.

- Как ще отговорите на критиците на бюджета, които казват, че той е пренапрегнат в приходната си част?

- Не смятам да им отговарям. Нормална парламентарна практика е винаги, когато се приема бюджет, опозицията да обяснява, че може и трябва много повече да се направи. Управляващите казват: не, нашият бюджет е най-добрият и той абсолютно е изпълним. Нямам намерение да споря. Ще припомня, че оценката и на четирите работодателски организации е еднозначна. Те подкрепиха за първи път от много време тоя бюджет. Подкрепиха го в приходната и разходната част, като всички коментари са: „да, приходната част е напрегната". Да, опасения за нейното изпълнение съществуват, но това се е случвало с всички бюджети. Много разчитаме на новото ръководство на митниците да въведе ред. Защото опасността от неизпълнение на бюджета ще дойде от работата на митниците. В НАП последните няколко месеца има стабилизация на приходната част, което ни кара да мислим, че може да се разчита на НАП, но митниците ни безпокоят. Там бяхме пратили временно за два месеца Кирил Желев, докато протекат процедурите след излизането на Ваньо Танов. В момента имаме един добър професионалист, на когото разчитаме.

- Къде са подводните камъни в макрорамката освен в пренапрегнатата приходна част?

- Ние планираме ръст 1,8%. Мисля, че 1,8 до 2,0% ръст на икономиката е изпълним. Планирахме и 1,8 бюджетен дефицит. Аз лично смятах, че не бива да бъдем по-големи католици от папата и можем да си разрешим и по-голям дефицит, за да дръпне напред българската икономика и да вкараме повече пари в обращение. Моето предложение в преговорите с Министерството на финансите беше за 2%. Опасенията на МФ бяха, че не бива да отиваме над 1,8%, за да покажем известна стабилност и предвидимост и в област­та на бюджетния дефицит. Не виждам защо в години на криза една Франция може да си разреши 6%, Англия - 8%, Германия в най-тежката година си разреши 6% бюджетен дефицит. Ние точно във върха на най-голямата криза приехме специален закон, с който ограничихме бюджетния дефицит - да бъде не по-голям от 2%, при положение че Европейският съюз, маастрихтстките правила изискват 3%. Много често се дразня от това, че винаги тичаме пред вятъра, че се опитваме да впрягаме каруцата пред коня. Но така или иначе, това беше изискване на МФ, тяхна молба за 1,8 бюджетен дефицит. Третата цифра е също деликатна - 1,8% инфлация.

- Реалистична ли е тази циф­ра?

Наиграха се четири години да ни убеждават как трябва да бъдем фискални ястреби на Европа

- Животът ще покаже дали е реална. Знаете, че в последните няколко месеца сме в ситуация на дефлация. Дефлацията е нещо добро за потребителите и смъртоносно за производителите. Не бива в никакъв случай да останем в това положение на дефлация. Последните данни от ноември, октомври - ноември между другото, вдъхват оптимизъм за раздвижване на вътрешното потребление. Колкото и да се хвалим, че ръстът на експорта ни расте, вътрешното потребление формира почти 70% от БВП. Тоест при стагнация във вътрешното потребление не може да разчитаме на раздвижване на пазара.

- В тоя смисъл не беше ли разумно да вдигнете заплатите, увеличавайки инфлацията?

- Това е първият бюджет, който приема правителството. Нормално е да е доста внимателен, предпазлив бюджет. Бих го нарекъл и донякъде консервативен, за да се огледаме, да стъпим на крака. Голяма част от проблемите, които в момента изникват, се дължат основно на некомпетентност, некадърност, липса на управленчески опит, волунтаризъм в икономиката от страна на предишното правителство. Нека не бързаме с резки промени.

- Няма как да не ви попитам и за новия фонд за развитие и растеж, в който има 500 милиона лева. Чуха се опасения, че тези пари могат да се разпределят при неясни условия. Има ли резон в подобни тези?

- Винаги, когато се разпределят пари, има резон за опасения. Споделям опасенията, че трябва да се представят ясни критерии. На семинара в Боровец министър Чобанов изпълни обещаното, преди внасяне на бюджета за второ четене в зала - да представи критерии, по които ще се раздават тия пари и ще се оценяват проектите. Самите правила очаквам да излязат до края на тази година. Тоест тоя модел, който е едно от новите неща в бюджетирането, е моделът на усвояване на програмите на ЕС - когато за една определена сума пари кандидатстват с проекти държавни структури и общини. Нека не бързаме с оценките и опасенията. Ако има опасения, за което често ме питат, те са в три посоки. Първо, има ли опасност в приходната част? Да, има опасност, но в края на краищата това е жива икономика. Аз лично съм оптимист. Вторият въпрос, който обикновено ми задават, е за външния дълг. Знаете, че дори с това, което ще се тегли през 2014 г., за падежите по по-рано сключени външни заеми от България, е много под 20% външен дълг. А всички макроикономисти твърдят, че под 25% дори не е полезно да има външен дълг, тъй като най-добре е да се работи с чужди пари.

- Може ли този бюджет наистина в крайна сметка да се окаже бюджет на илюзиите, каквито мнения се чуха от десни икономисти?

- Прекалено много слушате десните икономисти. Слушахме ги четири години. Наиграха се момчетата да ни убеждават как трябва да бъдем фискални ястреби на Европа и на света. Един от тях, бившият финансов министър Симеон Дянков, след като беше изгонен от България, и то от своето правителство, си разреши от Америка да дава съвети на европейските икономисти как да развиват икономиката си. Само че европейските икономисти и финансисти, за разлика от него, не слушаха, а помогнаха на икономиките и на производството си да стъпят на крака в много тежък момент. Това между другото го направиха американците, направиха го немците, французите, англичаните. Така че моят съвет е - не слушайте момчетата ултралиберали, те невинаги са прави.

Интервю на в. "Преса"