/КРОСС/ Каквото и да се случва, събитията в Украйна са исторически необратими и преобразуващи в геополитическо отношение.
По-скоро рано, отколкото късно Украйна действително ще стане част от демократична Европа. По-скоро късно, отколкото рано Русия ще я последва, освен ако не се изолира и не се превърне в полустагнираща империалистическа останка.
Спонтанното изригване на отчетлив украински патриотизъм, възпламенен от лъжите на едно корумпирано и работещо за собственото си забогатяване държавно ръководство, готово да търси защита от Москва, дава знак, че привързаността към националната независимост се превръща в доминираща политическа реалност. Такъв е случаят най-вече с младите украинци, които езиково и исторически вече не се усещат като частица от "Майка Русия", макар и леко различна.
Да, езиковите различия съществуват и някои части на Украйна все още се възприемат като по-близки до Русия. Но прави впечатление, че дори някои от най-изявените застъпници на европейската принадлежност едва наскоро приеха украинския език като свой собствен. Две десетилетия на независимост, на нарастваща гордост от преоткриването на украинската история и на наблюдаване как западните съседи на страната печелят икономически от връзките си с Европа създават нова нагласа. Тя не възприема антируската идеология, а утвърждава собствената историческа идентичност на Украйна като културно автентична част от голяма Европа.
Затова, по един или друг начин, Украйна неминуемо ще се сближи с Европа. Прави впечатление, че дори в съседна Беларус, управлявана от авторитарния режим на Александър Лукашенко, започва да се забелязва подобна западна ориентация. Нито една от двете страни не е мотивирана от враждебност към Русия, но всяка от тях чувства, че независимостта й, както и културната й идентичност сочат все повече на запад.
През следващите месеци все още би могло да бъде договорено някакъв вид споразумение между ЕС и Украйна. За да го подготви, ЕС трябва да бъде по-възприемчив към нуждата на Киев от икономическа и финансова подкрепа. Украинците трябва да разберат, че европейските данъкоплатци не са очаровани от перспективата да плащат за престъпленията и корупцията на сегашния елит в Киев. Затягането на коланите ще бъде необходимо предварително условие за споразумение, както и тест за решимостта на Украйна в утвърждаването на европейските й стремежи. Освен това Киев ще трябва да покаже, че резултатът от изборите не зависи от изпращането на политически съперници в затвора.
Влиянието на всичко това върху Русия ще се усети след време. Сегашната геополитическа цел на Москва, зададена от носталгичната обсебеност на президента Владимир Путин от имперското минало на страната, е предназначена да изгради нов облик, сроден с този на старата Руска империя или на по-скорошния Съветски "съюз" (кавичките са на автора - бел. ред.).
Путин, изглежда, таи наивната надежда, че лидерите на постсъветските държави искрено ще приемат подчинена роля в оглавявано от Кремъл образувание. Някои от лидерите от време на време подкрепят на думи тази формула, но заради необходимост, а не по убеждение. Всички предпочитат независимост. По-приятно е да бъдеш президент, премиер, генерал, посланик или икономически магнат у дома, отколкото да си техен провинциален еквивалент в една голяма Руска империя. Исторически доказан факт е, че националната държавност, веднъж придобита, е прилепчива и е почти невъзможно да бъде отнета освен чрез намесата на голяма външна сила.
Днешна Русия не е в позицията да постигне насилствено възстановяване на старата си империя. Тя е прекалено слаба, прекалено изостанала и прекалено бедна. Демографската й криза влошава нещата. Фактът, че придобилите независимост нови централноазиатски държави предпочитат все по-обхватни споразумения с Китай, е друга грижа на Русия, която връща към живот отдавна надвиснали териториални кошмари.
Само въпрос на време е да стане очевидно за социалните елити на Русия, че налаганите с тежка ръка амбиции на Путин имат много малки шансове за успех. Рано или късно той вече няма да е президент. И не много дълго след това Русия и по-специално зараждащата се средна класа ще установи, че единственият смислен път е да стане истински модерна, демократична и може би водеща европейска държава.
Коментар на Збигнев Бжежински, бивш съветник по националната сигурност на президента на САЩ Джими Картър и автор на книгата "Стратегическата визия: Америка и кризата на глобалната сила", за "Файненшъл таймс".
Източник: "24 часа"