/КРОСС/ Във връзка с изнесените в електронните медии публикации относно случаи на тежко физическо насилие над две деца в различни, отдалечени населени места в страната, а именно случая на малолетното дете на 2,5 години от с. Дрянковец, общ. Айтос, което е прието за лечение в лечебно заведение с множество наранявания и черепно-мозъчна травма, както и случая на 11-годишно дете от с. Якимово, общ. Якимово, ползващо услугите на Фондация „Дом за сираци „Св. Николай" на отец Иван, станало жертва на физическо насилие от страна на съжителстващото с майката лице, Държавната агенция за закрила на детето изразява своята позиция на неприемане и остро осъждане на подобно насилствено поведение в семейна среда, от страна на близките на двете деца.Естествено най-добра среда за отглеждането и възпитанието на детето е семейната среда. Безспорно Конвенцията на ООН за правата на детето, както и нашето национално законодателство - Семеен кодекс и Закон за закрила на детето, признават първостепенната роля на родителите за отглеждането и развитието на детето, като висшите интереси на детето са тяхна основна грижа. Именно с цел защита на правата и интересите на детето, законодателят е разпоредил, че родителят няма право да използва насилие, както и методи на възпитание, които уронват достойнството на детето. Законът за закрила на детето прокламира, че всяко едно дете има право на закрила срещу използване на такива методи. Намесата на държавата е необходима винаги когато в тази среда бъдат идентифицирани рискове, поставящи в опасност живота и здравето на детето.Проверката на ДАЗД установи, че и в двата случая от страна на компетентните органи са предприети необходимите последващи действия за защита на правата и интересите на децата. В конкретните случаи се касае за многодетни семействата. По случаите работят съответните отдели за закрила на детето, във връзка с данните за насилие са свикани срещи на мултидисциплинарните екипи по Координационен механизъм за взаимодействие при работа в случаи на деца, жертви или в риск от насилие и за взаимодействие при кризисна интервенция.Редица изследвания показват, че моделите на домашно насилие като правило се предават от едно поколение на друго. Строгите наказания обикновено не се смятат за насилие по отношение на детето, а се разглеждат в качеството на семейна традиция. До 90% от лицата, проявили жестоко  отношение към дете, макар и да се грижат за него имат ограничен кръг от навици за семейно възпитание, доколкото следват наследените семейни модели. Много типично за семействата, в които цари домашно насилие е изолацията от външния свят. В много от случаите, децата дори нямат възможност на достъп до телефон за да сигнализират за упражняваното насилие, нямат познания за органите, които могат да ги защитят, често изпитват срам и вина от случилото се. Такива семейства живеят затворено и не търсят ничие присъствие и помощ. Тук е ролята на обществеността, на съседите, на близките, на лекарите, на учителите, да сигнализират за да се предприемат навременни мерки и действия за защита на децата. Хората, които имат пряк контакт с децата трябва да бъдат много чувствителни към сигналите, които излъчват децата. Задължението за съдействие, съгласно чл. 7, ал. 1 и 2 от Закона за закрила на детето гласи, че всяко лице, на което стане известно, че дете се нуждае от закрила, е длъжно незабавно да уведоми дирекция "Социално подпомагане", Държавната агенция за закрила на детето или Министерството на вътрешните работи, такова задължение има и всяко лице, на което това е станало известно във връзка с упражняваната от него професия или дейност, дори и ако то е обвързано с професионална тайна. Неизпълнението на това задължение е скрепено с административно-наказателна отговорност. Нашият законодател изрично е посочил, че сигнализирането по чл. 7 от Закона за закрила на детето, не се счита за разгласяване на лични сведения и данни за дете, което е разрешено само при наличието на определени условия.В разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Закона за защита от домашното насилие е регламентирано, че за психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие. Тук въпросът е не в това, че съществува насилие, а че липсват нещата които позволяват да се отдалечи насилието - общуване с думи, изграждане на семейни ценности, ритуали. Тук се поставя въпроса за предприемане на превантивни мерки за предотвратяване на домашното насилие, включително чрез обучения на професионалистите, пряко работещи с деца за идентифициране на белезите на насилие, изграждане на програми за образование на родителите в подкрепа на отговорното родителство, различни обучения на децата в училищна възраст за техните права. Основните задачи на Държавната агенция за закрила на детето и на експертната работна група към Националния съвет за закрила на детето по приоритета „Превенция на насилието" са насочени към разработване на идеи и на програми в тази насока.Държавната агенция за закрила на детето подкрепя различни инициативи, насочени към борбата с домашното насилие и към повишаване на чувствителността на обществото ни по тази проблематика. За успеха на тези мисия особено важна е ролята на българските медии, посланията, които излъчват. Децата не са виновни за неуспехите на своите родители, не бива да стават жертви на грубо, жестоко и унизително отношение от тяхна страна. Нека всички отговорни институции, неправителствени организации, медии и гражданското общество да си партнираме активно, с цел да опазим най-ценното - децата.