/КРОСС/ След повече от шест пропуснати години през тази седмица ще се състои Европейски съвет, посветен специално на Общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО). Необратимите промени в гранд-стартегията на САЩ, нарастващото напрежение в съседните региони на ЕС и излизането от икономическата стагнация поставят европейската сигурност в центъра на вниманието на лидерите на ЕС.  
В този контекст,

България има възможност да застане сериозно сред конструктивните и прагматични сили

защото нашият интерес е въпросите на външната и вътрешната сигурност на ЕС да се решават в рамките на единна концепция и с използване на целия потенциал на съюза. Никой не може да очаква, че инерцията в мисленето и действието ще бъде преодоляна още на този Съвет. Най-важното е, че той ще се състои и, че темата за ОПСО се връща на най-високото равнище за вземане на решения.

ЕС отдавна е реален актьор на глобалната сцена на сигурността - за годините след решенията от Сен Мало и Кьолн (1998-99 г.) има наистина сериозни постижения. Съюзът има вече доста инструменти: Европейската служба за външно действие, Европейската отбранителна агенция, Стратегията за сигурност и изградените бойни групи. Операциите на ЕС, макар и не толкова внушителни като тези на НАТО, са успешни както в "зоната за отговорност" (на Балканите), така и в стратегическото обкръжение (Африка, Близкия изток, Кавказ, Афганистан).

Защо трябва българската позиция и политика да се променят?

Защото ОПСО не е "друг" проект и вече не е конкуренция на НАТО. И ако преди години членството ни в НАТО предизвика и дори принуди провеждането на реформи в отбраната, днес именно европейската сигурност ще даде този импулс на трансатлантическите отношения, от който те се нуждаят.   

Участието на България както във военните и в гражданските мисиите на ЕС, така и в бойната група HELBROC (заедно Румъния и Кипър под ръководството на Гърция) се държи в момента близо до санитарния минимум. Отношението ни към възможностите, които Европеската агенция за отбрана предоставя, е примитивно (от неразбиране или целенасочено) - периодичните призиви за възстановяване и развитие на военната ни промишленост чрез бизнес със съюзниците не получават сериозна подкрепа. Като цяло днес с ОПСО са ангажирани повече изследователи и журналисти, отколкото дипломати и военни.

Време е за действие: за политическо и за професионално, за концептуално и за оперативно, за действие у нас и в Брюксел, за активна работа със съседи и с важни партньори. В политическо отношение ни е необходима ясна визия и цели, които да се приемат и следват отговорно и ангажирано. Съществуващият междуведомствен формат по НАТО и ОПСО трябва да бъде двигател на реални и координирани политики с конкретни цели, бюджет и резултати. Необходими са ни качествени хора, които да работят по военни и военнопромишлени въпроси в съответните европейски структури. Имаме всички условия и възможности да бъдем лидери в региона, както по отношение на общата външна политика на Съюза, така и в нейното военно измерение. По отношение на

партньорството във военната промишленост

трябва да излезем от матрицата "млади-стари" членове на ЕС и да погледнем по-широко - Полша, например, има огромен капацитет и амбиции по оста "север-юг", които можем да съчетаем с нашите интереси и възможности. 

На предстоящия Европейски съвет в интерес на България ще бъде да следва линия, която да стъпва на относително ясни, рационални и осъществими тези:

- да държим фокуса на ОПСО по-близо до основните европейски проблеми и приоритети на сигурността - Кавказ и широкия Близък изток;

- да се научим да правим консолидирана политика на сигурност чрез наш "широк подход", включващ външна политика, помощ за развитие, цивилните и военни операции. Това означава и да извършим грамотен преглед на оперативните ни възможности и да изготвим програма за развитие на сериозен цивилен капацитет;

- твърдо да отстояваме досегашната си позиция за намиране на формули за пълно взаимодействие между ОПСО и НАТО - от механизмите за военно планиране до програмите на двете организации за изграждане на военни способности ("Интелигентна отбрана" на НАТО и "Обединяване и споделяне" на ЕС);

- да подкрепяме по-гъвкава политика по индустриални въпроси и особено по стоките с двойно предназначение, защото там имаме реален капацитет;

- да настояваме за повече международно сътрудничество по ОПСО като направим реални стъпки с партньорите от региона.

Със сигурност ще има експерти, и политици, които с криви усмивки пак ще твърдят, че има малък шанс декемврийският Съвет да доведе до сериозен напредък в ОПСО. Това не е толкова съществено; ако не на този, то на следващия Съвет пробивът в статуквото ще бъде направен. Важното е да започнем

последователно и целенасочено да инвестираме политически и финансов капитал в заемането на позиции

които да повишават тежестта ни като важен фактор за ОПСО на ЕС в региона, от там да ни "вкарат" във вземането на решения по въпроси, които ни засягат.  Важното е точно на този Съвет ние да сме сред прагматиците и да действаме подготвени и решителни в подкрепа на промяната.

Валери Рачев (бивш посланик на България в Ирак, началник на политическия кабинет на външния министър Николай Младенов в кабинета "Борисов" и с над 30 годишен стаж в българската армия - бел.ред.) и Тодор Tагарев (военен експерт, в служебното правителство на Марин Райков е министър на отбраната и има дългогодишен опит в тази сфера - бел.ред.) работят в Център за мениджмънт на сигурността и отбраната, ИИКТ-БАН.

Автори: Валери Рачев и Тодор Tагарев, "Дневник"

Заглавието е на редакцията. Оригиналното е "Време е за промяна в Общата политика на ЕС за сигурност и отбрана".