Галъп: БСП води пред ГЕРБ, реформаторите следват ДПС
Секция: ПОЛИТИКА
18 Декември 2013 12:00
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Галъп: БСП води пред ГЕРБ, реформаторите следват ДПС

/КРОСС/Ако изборите за Народно събрание се проведат сега, за БСП ще гласуват 22,8%, за ГЕРБ - 18%, за ДПС - 6,1%, а за Реформаторския блок - 4,8%.

Това показват резултатите от редовното изследване на "Галъп интернешънъл", проведено от 28 ноември до 5 декември 2013 г., обхващащо 1012 пълнолетни българи.

Данните сочат, че "България без цензура" на Бареков биха подкрепили 2,1% от хората, а "Атака" - 1,8%.

Запазва се съотношението между електоралните нагласи по отношение на основните партии. Запазват се и шансовете за присъствие в следващия парламент на Реформаторския блок.

Увеличават се шансовете и на новата формация на Николай Бареков. Движението на Бареков продължава да се утвърждава и мери ръст с "Атака" и НФСБ. Засега не се потвърждава хипотезата за видимо повишаване на електоралния потенциал на националистическите формации. Изследването обаче беше проведено преди последните скандали.

Подкрепата за протестите и искането за оставка не се задържаха на по-чувствителните нива от предходния месец и през декември са установяват на познатите от края на лятото и началото на есента дялове от около и над 40%, посочват от "Галъп".

Допълнителен фактор в това отношение е и усещането за отслабване на протеста - мнозинство от 62% са с впечатлението, че протестите отслабват, а 13% са с противоположно впечатление. Ако протестите продължат, те в крайна сметка ще успеят да постигнат оставка на кабинета и предсрочни избори, смятат 26%, но 47% са на обратното мнение. Преобладаваща е вярата в успеха на протеста сред привържениците на ГЕРБ и на партиите от Реформаторския блок.

Протестният потенциал, обаче, остава като цяло висок - 22% декларират готовност за участие в протест срещу правителството. Очевидно липсата на бърза оставка на кабинета довежда до известна умора и скептицизъм към протестите, но пък и несигурността пред управляващото формирование не е намаляла.

Тя се подсилва и от регистрираното и в предишния месец общо раздразнение към политическата прослойка. Това се проявява и в ниското доверие към правителство, президент и парламент. Но и при тях не е продължил спадът от миналия месец, който беше симптом на общото делегитимиране на целия политически елит. И правителство, и президент имат доверие от около 30%, а недоверие - около 60%. Парламентът пък завършва годината с доверие от 18%.