/КРОСС/През 2013 г. медиите постепенно се свързаха с развиващите се граждански процеси, станаха част от тях, започнаха да им осигуряват терен и си върнаха критическия поглед към политиката. Този извод направи председателят на Съвета за електронни медии доц. Георги Лозанов пред bTV.

Той направи паралел по отношение на медиите между 2013 г., 1990 г. и 1997 г. - „години на силни граждански настроения".

„Един от резултатите е липсата на 100 дни медиен комфорт за властта - повече няма да го има за никоя власт", изтъкна Георги Лозанов.

„Медиите влязоха в друга роля заради гражданската журналистика и социалните мрежи. Успяха да влязат в духа на този процес, въпреки голямото подозрение, че няма да го стоят", отчете още председателят на СЕМ на фона на трайната негативна тенденция България да бъде най-изостаналата страна в ЕС по отношение на цензурата в медиите, свързана, по думите на експерта, с прозрачност на собствеността и финансирането, включително от административни структури, както и със самочувствието на журналиста.

„Това не значи, че няма маргинални медии, които силно се политизират - това е негативна тенденция. Нормативно не е забранено да има партийни телевизии, но обикновено в Европа не се случва. Има изискване медията да поддържа гледни точки, медията няма как да се затвори в една гледна точка. Това се забелязва не само в медии, но и при журналисти", коментира още Георги Лозанов.

„Една партийна медия по условие е екзотична птица, особено при електронните медии, които поддържат един медиен баланс", подчерта председателят на СЕМ и добави: „Не е въпросът в партийната телевизия - една телевизия може да бъде партийно ориентирана и без да е финансирана от партийна субсидия."