/КРОСС/ В света тази година се състояха 53 парламентарни избора, 22 президентски, 59 местни и 1 папски. Над 500 млн. души гласуваха и избраха 7917 свои представители. Числото само по себе си е впечатляващ и ясен знак, че демократичните принципи обхващат все по-големи части от света.

Това коментира депутатът от левицата Георги Кадиев за в. "Сега".

Най-високата избирателна активност е на парламентарните избори в Малта - 92.95% гласували. Най-ниска е активността на втория тур на местните избори в Кошице, Словакия - 12.21%. По ирония на съдбата Кошице е европейска столица на културата 2013 - очевидно разминаване между културата и политическата култура.

Сред най-високите нива на гласували са изборите в Кения (85.91%), Малайзия (84.84%/), и Исландия (81.44%).

За съжаление, България, след като поведе класациите за най-бедна и най-нещастна европейска държава, отново не блести. Ние сме в световната тройка на страни с най-ниска избирателна активност: Грузия е с 46.96%, Чили с 49.3% и България с 51.33%.

Прави впечатление, че висока избирателна активност има предимно в утвърдените, стари демокрации на Западна Европа, но също така в Латинска Америка и Африка. В Източна Европа сме на обратния полюс.

Причините, според Кадиев, са много и всички дават частичен отговор.

Слабата избирателна активност се дължи както на слабо образование, ниско доверие към институциите, така и на лошо съставени избирателни списъци.

Въпреки това основният фактор, влияещ на избирателната активност, е политическата култура - т.е. доколко хората възприемат гласуването като нещо, което задължително се прави. Типичният пример за това е именно Малта, където между 1960 и 1995 г. са проведени 6 парламентарни избора със средна избирателна активност 94%. На този фон постигнатите тази година 92.95% са дори малко под средното. Другият основен фактор, който кара хората да гласуват, е чувството, че бъдещето на страната им зависи от техния глас, доколко могат да променят нещо с гласа си, доколко различни са политическите алтернативи на противниците, а това е свързано и с това доколко интензивна е предизборната кампания. Трети фактор е например страхът - на референдума на Фолклендските острови дали да останат британски територии от 1518 гласували има само трима за отделяне от Великобритания и един недействителен глас! В Гибралтар на подобен референдум през 2002 г. гласуват 18 176 души, като има 89 невалидни бюлетина и едва 187 подкрепят "споделен суверенитет" между Испания и Великобритания. Всички останали остават твърдо зад британската идентичност.

Именно чувството, че изборите не променят нищо, е основната причина избирателите да не гласуват в новите демокрации на Източна Европа. Това важи и за България, където усещането за корупция е на едно от най-високите нива в Европа, където думата "политик" е синоним на мафиот, крадец или обикновен далавераджия. Като дете аз гледах на политиците като на пример - очаквах да са високообразовани, с добри семейства и отдадени на работата си. Днес на мен гледат като на потенциален, ако не и реален, престъпник.

Изходът от тази ситуация звучи клиширано, но е един и труден - реформа на партиите, налагане на политически идеи, а не просто обслужване на лидери, наказание за корумпираните и постепенна смяна на лица и поколения в политиката.

И докато ние се чудим как да привлечем дори и 30-годишните да гласуват, Холандия прави референдум за правото на глас на 16-годишните. Този дебат върви в световен мащаб от години и вече има десетина държави, които са разрешили на 16-годишните да гласуват. Сред тях са Бразилия от 1988 г., Австрия от 2007 г. , Аржентина от 2012 г., а Малта планира 16-годишните да могат да гласуват на местните избори през 2015 г. Почти навсякъде предложението идва от зелени (Австрия) или леви (Аржентина) партии, които разчитат на гласове от тази възрастова група. В Бремен например през 2012 г. Зелената партия имаше програма да смъкне избирателната възраст на 14 години...

Вероятно и у нас темата ще стане актуална някой ден. Но първо на дневен ред е реформата в политическата класа. Политиката е преди всичко мисия и скучно четене на документи. Не спортна надпревара.

16-годишните искат идеали, не политически пиар, не рязане на ленти и корупция. И това сме длъжни да им дадем,казва още Георги Кадиев.