Европейският банков съюз не е сред българските приоритети
Секция: ИКОНОМИКА
19 Декември 2013 14:52
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
 Европейският банков съюз не е сред българските приоритети

/КРОСС/ Европейският банков съюз не е сред българските приоритети, заяви премиерът Пламен Орешарски в Брюксел.

България ще следи внимателно развитието на съюза, но няма да е сред първите присъединили се, стана ясно от думите му: „Хубаво е да сме вътре, обаче да ползваме и всички екстри от това, че сме вътре, а когато част от екстрите остават само за страните от Еврозоната, няма голям смисъл. Във всички случаи за нас е интересен опитът. Все някога ще бъдем вътре, така че следим с особено внимание".

Премиерът е в Брюксел за координационна среща на Партията на европейските социалисти. Лидерът на партията Сергей Станишев споделя виждането на министър-председателя: „Финансовата и банковата системи в България са едни от най-стабилните. Ние отговаряме на по-високи критерии, отколкото повечето национални регулации в Европейския съюз. Това се дължи на негативния опит, който ние имахме през 1996 г. Затова всъщност в България така и не настъпи финансова криза, в този смисъл, в който я изпитаха повечето други страни в Европа".

Съгласие за втория стълб на Европейския банков съюз - механизмът за оздравяване и закриване на банки, който ще е отворен и за страните извън Еврозоната, бе постигнато снощи.

Решението дойде след създаването на общ надзор и цели да отмести тежестта при спасяване на затруднени банки от данъкоплатците към самите финансови институции.

Решението дойде след 12-часови спорове кой и как ще управлява процеса по оздравяване или закриване на банки и как ще бъдат събрани средствата за това. В крайна сметка финансовите министри постигнаха компромис, който предвижда за тази цел да бъде създаден специален фонд. Той ще се попълва от такси, внасяни от самите банки, като целта е през следващите 10 години в него да бъдат събрани 55 млрд. евро. Така, вместо държавата, респективно данъкоплатците, сметката за спасяването на закъсали финансови институции ще плаща банковият сектор.

Механизмът, както и самият банков съюз и единният надзор, е насочен към страните от Еврозоната, но ще бъде отворен за всички останали държави. Очаква се той да бъде одобрен от Европейския парламент преди приключване на мандата му, а още днес да получи зелена светлина от държавните и правителствени ръководители в рамките на започващия Европейски съвет.