Красен Станчев, икономист, председател на УС на Института за пазарна икономика (ИПИ)

Какво спечели и какво загуби страната през годината?

- Мисля, че има три много важни стечения на обстоятелства, които оценявам като загуба с дългосрочни отрицателни последици за благосъстоянието на българските граждани.

Смяната на наложилите се от 1998 г. принципи на управление на държавните финанси: от стремеж към бюджетни дефицити под или в рамките на очаквания ръст на икономиката правителството премина към планиране на дефицити (до 2018 г.) над тези рамки.

Второ и това всъщност е причина за горното, след средата на юни страната преживява подмяна на принципите на управление на обществените дела. Законодателното събрание и конституционните механизми на парламентарната демокрация бяха сведени до функцията на параван за решенията, които се вземат от пет-шест човека. Избирателите не са съгласни с този начин на управление и това кара мнозинството на БСП, ДПС и Атака трескаво да търсят начин да подкупят избирателите като за социалните декори на бюджета облагодетелстват своите приятели. Цената ще е влошаване на фиска през следващата година.

Трето, почти окончателната загуба на енергийна независимост и загубата на самостоятелна, независима от Русия външна политика. И в двете области решенията са в услуга на сегашното ръководство на Руската Федерация. Засега това единственият траен резултат от това управление.

Какво не Ви изненада през 2013 г.?

- Не ме изненадаха резултатите от изборите и това че обществото ги призна, въпреки кампанията. Донякъде ме изненада обстоятелството, че хората разбраха какво се случи на 14 юни. Аз научих новината от един монах в българския манастир в Света Гора. Дотогава, нормално, правителството на Пламен Орешарски се радваше на "зелена светлина", макар и бледа, но все пак зелена.

Другото, което ме изненада и изненадва е, че не само водачите на парламента (да речем Станишев, Миков, Местан и Манолова - според съответните talking points (опорни точки-бел.ред.) и правителството, но и уж независими коментатори се опитват да обвинят протестите за политическия риск в икономиката. Сякаш всички забравиха кой и какво предизвика протестите. Точно тези дами и господа са виновни и за политическата нестабилност на 2013 г., и за невъзможността сами да се справят с нея.

Какво успя да свърши новото правителство? Къде се провали?

- Ако правителството е целяло горните три загуби, то наистина успешно ги е постигнало. Ако те са се случили просто така, то България, благодарение на действията на правителството, се намира в процес на формиране на спонтанно безредие. И от двата процеса няма как да излезе нещо добро.

Коя е голямата промяна в икономическата политика?

- Промяната в принципите на управление на фиска с неизбежност превърна планирането на държавните разходи в упражнение по създаването на фискални илюзии. Не че и преди не е имало такива случаи (за тях аз съм писал във вашия вестник), но сега това става практика. Опорните точки са средство за създаването на илюзии за управлението и са част от икономическата политика.

По нищо не личи на изпълнителната власт да й е гласувано доверие да взема самостоятелни решения извън тези на спомената група и нейните интереси. Доказателства за това състояние на нещата са не само персоналните решения (Пеевски и решението на Конституционния съд по неговия казус, министър Данов и "използването на потенциала" на сътрудниците на КДС (Комитет за държавна сигурност - бел.ред.) и прочее мушмороци).

За това говорят и актуализацията на бюджета от юли и август, и промените в енергетиката, и поведението на правителството по повод спора с РОСАТОМ, и действията (и реториката) му във връзка с "Южен поток".

Източник: Дневник