/КРОСС/Многобройните имотни дела, заведени от мюсюлманското вероизповедание, свидетелстват за намерение за възстановяване на мюсюлманските вероизповедни общности в места, където такива няма. Мнението е на журналистът Горан Благоев.

Той заедно с адвокат Петрозар Кънчев коментираха темата за имотите в студиото на сутрешния блок на бТВ.

Софийски градски съд е признал Главното мюфтийство като първоприемник на мюсюлмански институции от преди 1944 година в около 1500 населени места в България, обясни адвокат Петрозар Кънчев. По думите му, ако в тези места има имоти, принадлежали на предишните представителства на вероизповеданието, мюфтийството има право да настоява за собствеността пред съда.

„Проблемът безспорно е юридически, но има и дълбочина - трябва да вникнем в районирането. Става въпрос за имоти на места, където мюсюлманите са между 5 и 20 души", подчерта Горан Благоев.

„Мюсюлмански общности се създават сред ромските общности - те имат лабилна вероизповедна насока. Там, където няма мюсюлманска общност, тя може да бъде създадена лесно", коментира Благоев, който е и историк. „Там където досега не е имало храм, той за какво ще се използва?" - попита той и обясни, че при евентуално даване на имоти на Главното мюфтийство ще се появи необходимостта някой да ги обслужва и да ги ползва.

„Възможността е да се създаде нова мюсюлманска вероизповедна общност. И ако видим процесите в югоизточната ни съседка, не е трудно да се досетим кой стои зад това", подчерта Горан Благоев.

За подобна тенденция и опасения сред местното население съобщи кметът на Стара Загора Живко Тодоров. Вчера Старозагорският окръжен съд отхвърли иска на Мюсюлманското изповедание за Екси джамия като неоснователен. Преди решението на съда хората в Стара Загора организираха няколко протеста с настояване джамията да запази статута си на „музей на религиите".

„Въпросът не е само за имота - в Стара Загора няма много мюсюлмани, и това бяха и притесненията на хората в града - че се цели разширяване на това вероизповедание. В делото не беше доказано, че джамията е била собственост на мюсюлманското вероизповедание преди 1944 г. Там е имало храмове на няколко религии и сега тази сграда е символ на толерантността", коментира Живко Тодоров.