/КРОСС/ Снимка на крадеца си публикува в интернет мъж, жертва на магистрална кражба.
Ето това тъпо копеленце ме ограби на магистралата и открадна телефона ми срещу залог от „златни" гривни и пръстени на 2 декември, пише към тях във Фейсбук Калин Куцаров.

При опит да си върна телефона и да му върна „златото" бях заплашен и просто продължих по пътя си, разказва той и уточнява: „Понеже очаквах да е толкова тъп и да не върне телефона до заводските настройки, смених всичките си пароли без тази на dropbox и познайте какво започнах да получавам тази сутрин..."

Куцаров публикува снимки на крадеца с желанието да предотврати подобни кражби.
Моля да разпространим тази информация, за да не бъдат и други хора ограбени като мен, пише в статуса си в социалната мрежа той. Според него, съдейки по една от снимките, най-вероятно грабителите му са били румънци.

Пред ИА КРОСС Калин Куцаров разказа:

Пътувайки си от София към Пазарджик на 2 декември, малко преди отбивката за Пазарджик на магистралата видях аварирала кола (синьо BMW с видимо чужда регистрация). Няколко човека се бяха струпали отпред и капакът беше вдигнат. Движейки се със приблизително 120 км/ч единият от тях изскочи на пътното платно, в което се движих и започна да ръкомаха. Мигновено скочих на спирачките, тъй като разстоянието между него и колата беше не повече от 50 метра. След доста големи усилилия успях да овладея автомобила и отбих във аварийната лента пред тях. Същият този „самоубиец" приближи до мен и падна на колене, ридаейки нещо на развален английски. Успях да разбера, че детето му е в болница и има спешна нужда от пари за бензин, защото са закъсали, а кредитната му картата била неактивна. Казах му, че нямам пари в себе си и не мога да му помогна. Той започна да ми обяснява колко е спешно и трагично положението на детето му, което очаквало спешната операция в Турция и как трябва да се свърже по телефона, но нямал батерия и поиска да използва моя. Свали „златните" си накити (два пръстена и гривна) и започна да ми обяснява колко е доблестен и че има семеен бизнес с бижута и това е неговата „златна гаранция" срещу това да използва телефона ми за едно обаждане. Опитвайки се да извадя сим картата и да му помогна (понеже обажданията ми бяха спрени), докато той ридаеше и ме прегръщаше и целуваше ръцете, коленичил до колата, започна да обяснява как телефонът ще му трябва да държи връзка през цялото време и когато му го дадох, той ме помоли да си напиша името и телефона, за да може да ми се обади след 2 дена и да разменим обратно апарата и златото. Първоначално отказах, но той стана доста настоятелен и изведнъж разплаканата физиономия се смени със сериозна.

Разбрах, че ме мамят, но вече беше късно, телефонът ми бе в неговите ръце. Написах името и телефона на един лист, той ми благодари и започна да се отдалечава от колата. Реших да сляза и да му върна „златото" и да си взема телефона, но с откопчаването на колана и извъртането ми назад, той и неговите мургави спътници се втренчиха в мен, сочейки ръка към мен и крещяха „goodbyе, goodbye, goodbye".

Реших, че животът ми не струва един телефон и затворих вратата и продължих по пътя си. Първата ми спирка беше златарско ателие в центъра на Пазарджик. От там само при вида на бижутата ми казаха, че съм третият измамен за деня и че това е може би кобалт или никел. Пих една студена вода и отидох на погребението на баба ми, която беше починала сутринта.