София /КРОСС/ Очевидно има известна промяна в икономическия климат с идването на тава правителство. Общо взето тя е свързана с това, че имаме по-голяма ориентация км социалните проблеми на хората, от една страна, а, от друга, имаше желание да се вкарат повече пари в бизнеса като се намали задлъжнялостта на държавата към фирмите. Тези неща, засега, не внасят някаква коренна промяна. Положителните очаквания са свързани с това, което става в европейската икономика.
Това коментира пред БНР проф. Ганчо Ганчев. Според него обаче правителството не е допринесло за "коренна промяна" в социално-икономическите условия. Ганчев отчете че основна разлика между бюджетната политика на Дянков и Орешарски е отношението към разходите в образованието, но в груби линии не сме излезли от периода на стагнация и дефлация, за което са необходими по-големи реформи.
Според мен, един сериозен фактор за стабилизиране на финансовата и банковата система би било влизането в Еврозоната, което става все по-наложително. Имаме примера на Естония и други страни, които имат сходна на нашата икономическа структура и финансова система, които влязоха в Еврозоната и това се отрази положително върху икономиката им. Според мен едно по-тясно интегриране в банковия съюз и в еврозоната би-било изключително полезно на този етап на развитие на българската икономика.
Ганчев не вижда проблеми с валутния борд у нас, но посочи като положителен пример страни като Естония, излезли от валутния борд с влизането си в Еврозоната. Липсата на електронно правителство е причина за тромавата бюрокрация, която непрекъснато дърпа бизнеса назад, изтъкна той.
Николай Витанов, зам.- директор и директор по науката и бизнеса в Института по механика на БАН сподели позицията на проф. Ганчев, но обърна внимание на предпазливостта в изказването на Орешарски. Според него бъдещето за държавата е в иновациите и конкурентоспособността на основата на иновациите. Основният проблем пред българската икономика е начинът по който е построена системата.
Европейските институции и ЕС могат да бъдат много полезни за България, тъй като това е много голяма организация и през нея могат да се защитават много добре националните интереси. Трябва внимателно да изберем и момента, в който да влезем в Еврозоната, тъй като веднага след като влезем ще трябва да плащаме огромно количество пари по различни фондове - за спасяване на банки и т.н. Това трябва внимателно да се договори, така че да не се натовари много българският бюджет и българският данъкоплатец.