Почина легендарният оръжейник Михаил Калашников
Секция: СВЯТ
23 Декември 2013 18:20
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Почина легендарният оръжейник Михаил Калашников

/КРОСС/ На 94-годишна възраст почина легендарният оръжейник Михаил Калашников, съобщават руските медии.
Тъжна новина бе разпространена от прессекретаря на Удмуртия Виктор Чулков.
"След дълго и тежко боледуване почина известният конструктор на стрелково оръжие Михаил Калашников", пише той на страницата си в социалната мрежа Facebook .
Калашников е починал в Ижевск. Наскоро стана ясно, че състоянието му е сериозно. На 17 ноември той бе вкаран в интензивното отделение на клиничния диагностичен център в Удмуртия . Той бе хоспитализиран след стомашен кръвоизлив.

Калашников е роден в с. Куря, Алтайска губерния (днес в Алтайски край), РСФСР на 10 ноември 1919 г. Той е 17-то дете (от 18) в семейството. Властите обявяват семейството му за кулаци (1930) и са изселени в Томска област. На 18-годишна възраст започва работа в железопътното депо на гара (днес селище от градски тип) Матай, Алматинска област, Казахстан.
През 1938 г. е призован на служба в Червената армия. Завършва курс за младши командири със специалност механик-водач на танк и служи в танков полк в гр. Стрий, Лвовска област, Украйна. Там разработва инерционен брояч за произведените изстрели на танково оръдие, приспособление за стрелба с пистолет през амбразура и прибор за определяне моторесурса на танк. Изпратен е в Ленинград (дн. Санкт Петербург) за внедряване на изобретенията.
Работата му е прекъсната от нападението на Германия срещу СССР на 22 юни 1941 г. Изпратен е на фронта като командир на танк с воинско звание старши сержант. През октомври 1941 г. е ранен в битката при Брянск. По време на лечението си прави първите скици на автоматично стрелково оръжие. Пуснат е в домашен отпуск за възстановяване и на гара Матай с подръчни материали прави първия прототип на картечен пистолет. Изпратен е в Московския авиационен институт, евакуиран от Москва в Алмати, Казахстан. Там изготвя втория прототип.
Преминава ускорено обучение в конструкторско бюро в Подмосковието. Работи в оръжеен завод в гр. Ковров, Владимирска област. Там доразработва легендарния автомат „АК-47" (1947). С него участва в анонимен конкурс и печели 1-во място.
От 1949 г. работи в гр. Ижевск, където „АК-47" е пуснат в масово производство (1949). Там сътрудничи с германския оръжейник Хуго Шмайсер (Шмайзер), създател на щурмовата пушка „МР-43". Оръжията им си приличат на външен вид, но имат коренно различна конструкция.
„АК-47" става основно стрелково оръжие в Съветската армия. Прието е на въоръжение и в множество други армии. Многократно участва във военни действия по света. На неговата основа той разработва и картечница „Калашников". Участва в конструирането на серията ловни пушки „Сайга" на базата на „АК".
Автоматът се произвежда в различни модификации. По приблизителни данни са произведени 100 млн. броя, включително и по лиценз в други страни. Завод „Арсенал" в Казанлък, България произвежда качествени „АК-47" и последвалите модификации.
Конструкторът има 35 авторски свидетелства за изобретения. Доктор на техническите науки (1971). Той е академик на 16 руски и чуждестранни академии, вкл. почетен член на Руската академия на ракетните и артилерийските науки и на Руската инженерна академия. Дългогодишен депутат във Върховния съвет на СССР. Член на Съюза на писателите на Русия.