/КРОСС/ 20% от българите всеки ден посягат към храна или напитки извън основните хранения, а 72.3% правят това повече от веднъж-два пъти седмично. На едно междинно похапване през деня разчитат 45.1% от българите, а 23.9% - поне на две. Над 10% от интервюираните твърдят, че си похапват и след вечеря.
Това показва проучване, проведено от Агенция Pragmatica сред 410 мъже и жени на възраст между 18-60 години, което е част от глобално изследване на нагласите в още пет европейски държави - Великобритания, Франция, Германия, Италия и Испания. В "похапване" (snacking) проучването включва всичко, което човек приема извън основните хранения, включително кафе и други напитки.
Нуждата от повече енергия за тялото е сочена като най-честата причина за допълнително хранене. Едно от "оправданията" за това е и напрегнатият начин на живот.
За почти половината от западноевропейците насладата и удоволствието са основната причина за "малката закуска" (най-силно зад това твърдение застават британците). Този довод е поставен на второ място в България, където 40% от запитаните признават, че похапват, за да си доставят "награда за душата".
Според 11% от българите (15% в Западна Европа) храната избистря ума им и им помага повече в ежедневната работа. Тази причина е най-често срещана сред отговорилите на възраст 18-24 години.
Плодовете са най-консумираният продукт между храненията и от българите, и от западноевропейците. На второ място е шоколадът. Според изследването българите похапват поравно сладки и солени продукти (около 22%), докато две трети от западноевропейците предпочитат повече сладките за сметка на солените закуски.
Най-често консумираната напитка в Европа е кафето (52%), следвана от сок (30.4%), чай (25.5%) и газирани (21.6%). За около половината анкетирани българи кафето замества сутрешната закуска, докато западноевропейците комбинират закуска и кафе. Тези, които пропускат вечерята, обаче, са само 5% от запитаните, показва проучването на Агенция Pragmatica, пише capital.bg.