/КРОСС/ На Коледа празнуваме Рождество Христово - едно дългоочаквано събитие предсказано от множество старозаветни пророци.

"А ти, Витлеем Ефратов, макар и да си малък за да бъдеш между Юдовите родове, от тебе ще излезе за Мене Един, Който ще бъде владетел в Израиля, Чийто произход е от начало, от вечността." /Михей 5:2/. "Затова сам Господ ще ви даде знамение: Ето, девица ще зачне и ще роди син, и ще го нарече Емануил" ("Бог-с-нас" на еврейски) /Исая 7:14/

Точно това се случва според разказите на евангелистите и поставя началото на Новия завет. В малък обор в покрайнините на Витлеем се ражда Исус, който с живота и учението си ще промени коренно светът.

Действителната дата на раждането на Христос е различна. Вероятно това се е случило около 20 май както споменава в началото на 3-ти век християнския писател и апологет Климент Александрийски. Денят 25-ти декември е избран от Римската църква в началото на 4-ти век, откогато датира празнуването на Рождество.

Веднага след полунощ тръгват коледарите. Времето за Коледуване им е ограничено до изгрев слънце - докато вилнеят караконджули, вампири, таласъми и други свръхестествени същества. Със своите песни коледарите ги прогонват. Дружината е избрала своя станеник(водач) на Игнажден. Оттогава са и репетирали своите песни, с които да обходят предварително определена махала и пеят песни по пътя, пред къщата и на къщата, като пожеланията в тези песни са посветени и на домакина (стопанина), овчаря, ловеца, свещеника, невястата, момата, ергена, малкото момче или момиче. В групата има трохобер(събирач на краваите), магаре(носач на месото и сланината), както и коте - мяукащо момче, в знак че му се яде блажничко.

Коледните обредни хлябове са безкръвното жертвоприношение за светлия празник. Още от ранни зори облечени яв празнична премяна жените замесват брашно от предварително отделените най-хубави житни зърна, измити в реката и изсушени. Брашното е пресято през три сита "коприневни", замесено е с "мълчана", "цветна" и "неначената" вода,донесена в бяло котле и затоплена на жив огън. Докато месят хлябовете, момите и невестите пеят коледни обредни песни. Хлябовете са три вида: Първият е "боговица", "божия пита" или "светец" - наречен е на самия празник, украсен е с кръст, свастика, розета, цвете. Вторият вид хляб е посветен на къщата и стопанството, а третият вид са "витите, превити краваи" с дупка в средата, които се даряват на коледарите. Тях ги замесват и украсяват момите и ги подаряват на своите избраници в коледната нощ.

На Рождество Христово приключва 40 дневния пост. По традиция на коледната трапеза има пача, свинско печено, прясна пита, баница с месо, млечница, печен дроб, пастърма със зеле, печена кокошка.