/КРОСС/ - Отец Сава, можем ли да излезем от битовите баналности по Коледа и да заговорим за духовното послание, което носи празникът Рождество Христово?

- Всеки празник е предизвикателство към нашето постоянно потъване в ежедневните грижи. Църквата така е определила, че празниците, които се редуват, периодично да ни изваждат от всекидневието, което може да ни доведе дотам, че да заживеем рутинно, без радост. Празник е и всяка неделя - денят на Възкресението. И църквата ни приканва с камбаните си да отидем на територията на празника, който ни издига над света. Приканва ни към общуване с Бога...

- Какъв е смисълът на празника, който предстои?

- Той е уникален, защото ни кара да честваме онова уникално събитие, което се е случило веднъж и завинаги в историята - Рождеството на Христос. Самият факт, че ние делим ерите на съществуването на света на "преди Христос" и "след Христос", също би трябвало да ни говори, че с рождеството на Христос целият свят се променя и вече не може да бъде такъв, какъвто е бил.

- Кой е той, какво означава Христос?

- Думата Христос на гръцки означава "помазаник Божи", това, което на еврейски е "мешиях" или месия. Със самото назоваване Христос на човека Исус, който се е родил от Мариям (или Мария), ние признаваме, че това е помазаникът, когото израилският народ е очаквал от хиляди години, и който му е бил обещан да се роди по свръхестествен начин. Той е помазаник Божи, който ще събере отново човек и Бог. Защо казвам ще събере човек и Бог? Защото с грехопадението, с отпадането на Адам и Ева от рая, Бог вече не е в общение с човека. Но самият Бог е обещал на човеците пак чрез човек да им изпрати спасение, възвръщане към вечното битие, към рая. Но не грешен човек като другите, а безгрешен. Той ще бъде самият Божи син. Мога да ви прочета какво се пее в песнопението на празника.
"Твоето рождение, Христе Боже наши, озари света със светлината на Богопознанието. Защото тогава ония, които се покланяха на звездите, от звезда се научиха да се покланят на тебе, слънцето на правдата. И тебе да познават като изток свише, Господи, слава на тебе."

- Как се тълкуват тези слова?

- Рождеството на Христос е озарило света със светлината на богопознанието. Какво означава това? Че до този момент хората не са познавали Бога. Знаели, че той съществува, но е далечен, недостъпен. А в лицето на Христос, Божия син, той се явява на света в плът като нашата. Така че хората лице в лице да общуват с него и чрез него с Бога.

- А ония, които се кланят на звездите, са влъхвите, така ли?

- Да, това са езичниците, източните мъдреци - астролози, които са разчитали перфектно движението на Слънцето и звездите. Те се покланяли на звездите и са познали тази звезда, която била толкова чудна, че им показала появата на един истински бог в лицето на младенеца. В детето, което те видели, разпознали Бога. Понеже и те били мъдри, на тях науката им показала чудото.

- Как тълкуваме църковнославянския превод на Ex oriente lux - "исток свише" ("От изток иде светлината")?

- Това не е природното слънце, което изгрява от изток, а е слънцето отвъд нашия свят, духовното, слънцето на правдата. Това е метафора за Бога, който огрява със своята истина.

- И все пак защо посоката е Изток?

- Това е духовното измерение на Изтока. Така че тези песнопения съдържат есенцията на празника. Ето също: "Весели се, Ефрате, защото Дървото на живота израсна от дева в пещерата, нейната утроба стана духовен рай, в който се намира божествената градина. Като ядем от нея, ще бъдем живи, а няма да умрем като Адам." Раждането на Христос се сравнява с ново дърво на живота в нашия свят. А плодовете на това дърво са неговите плът и кръв. Чрез тях ние се причестяваме и приобщаваме към Христос, получаваме надеждата за спасение. Няма да умрем като Адам, който се отвърна от Бога...

- Нали Ева е първопричината, за да бъде прокуден Адам от рая?

- И Адам е виновен. Всъщност Адам и Ева са едно. И Бог не вини само Ева. Те и двамата съгрешават. Пък Адам почва да се оправдава... Тук Адам е събирателен образ на човечеството. Христос се ражда, за да въздигне падналия преди това свой образ. Понеже човекът, който преди е бил създаден по Божи образ, е изгубил богоподобието. Синът е бил Божие чедо и както баща обича сина си, така Бог обича човека. Но Адам редом с Ева се отвърнал от Бога и тази любов се нарушила. И човекът изгубил безсмъртието, което притежавал. Влязла смъртта. Христос се ражда, за да въздигне падналия преди това образ. За да върне на хората чистия първоначален човешки образ по подобие Божие.

- Вие изнасяте проповеди, нали? Всичко, което чух от вас досега, си беше проповед.

- Само една проповед съм изнесъл досега, защото отскоро съм ръкоположен.

- Какво бихте проповядвали пред нецърковна аудитория?

- Според мен проповедта е една и съща, но различен е езикът. На нецърковна аудитория трябва да се говори на по-светски език за същите неща. Защото истината, която църквата възвестява на света, е една и съща. Тя е вечна. Занимава се с вечни въпроси - за живота и смъртта, които вълнуват всеки човек. Проблемът идва, когато църквата говори на един затворен език - като жаргон, неразбираем за повечето хора. Проповедникът трябва да говори от гледна точка на хората, които слушат, на техния език, за да бъде разбран. Мнозина не разбират църковнославянския език и колко е хубаво, когато се преведат тези песнопения. Нали целта е да стигнат до хората. Това удовлетворява ли ви като отговор?

- Е, да, отче.

- И значи ние празнуваме Рождеството на Христос, защото е велико. А защо е велико? Защото когато говорим за Бога, ние знаем, че Бог е извън нашите способности за познание, че е безграничен и безкраен. Толкова висок е той, че нямаме мисли и думи, с които да го опишем. И изведнъж заради нас Бог решава да стане човек. Божият син приема тяло, за да ни спаси. Това ние празнуваме. Че прави невъзможното заради нас, разбирате ли? От Рождеството до Възкресението целият живот на Христос е посветен на нас, за да ни се отвори отново райската врата. А с Възкресението Христос показва какво ще се случи с всеки, който вярва в него. Възкресението открива вечния живот. Но от нашето желание, на човеците, зависи дали ще ни се отворят небесните порти. Така че рождеството на Христос не е като обикновеното човешко раждане.

- Т.е. то е също свръхестествено, както и възкресението.
- Да. И двете са чудеса.

- И раждането на простосмъртния човек е чудо, не е ли?

- Разбира се, че е. И то е едно малко чудо, ако може въобще да има малки чудеса. Всяко чудо е голямо. Аз като баща на две деца добре знам това. Защото всяко раждане на дете е раждане на един Божи син. Наистина е така.

- А какво усещате, докато водите църковна служба?

- Усещам се потопен в огромна радост, благодат, както се нарича. И не че аз водя службата, а по някакъв начин самият Божи Дух я води. Че ние всички, събрани с нашата молитва, съдействаме Божият Дух да дойде при нас. Свещеникът е инструмент в ръцете на Бога. Той говори, пее, извършва действия, но реално тайнствата, чудесата, ги върши Бог. Така че ние се потапяме в радостта, която той ни дава. Всяка служба е небесен дар.

- Каква според вас е молитвата, която трябва да отправим в сегашното мъчително за мнозина време?

- Молитвата трябва да е за всички, за целия свят, не само за определени хора. Казано е, че Божията воля е всеки човек да се спаси.

- Сиреч не може конкретно да се молим за злощастната България?

- Може, разбира се. Но не само. В молитвата действа законът на любовта, а ние не бива да ограничаваме любовта. Църквата не моли за абстрактното понятие България, а за българите, за хората. Любовта трябва да се разгаря като от въглени, да се разраства. Тогава сме истински божии чада. Нали е казал Христос: "По това ще позная, че сте мои ученици, ако любов имате помежду си."

- А как обяснявате тази омраза, която се вихри в обществото? Бог се е отвърнал от нас или що?

- Господ никога не се отвръща от нас. Ние се отвръщаме от него. Ние го забравяме, разбирате ли? Може да се сравни със състояние, в което на нас ни протягат ръка, а ние не щем да я поемем. Ние сами се обричаме на това страдание, на омразата. Защото не приемаме любовта, която Бог ни е завещал. Той е казал: "Обичайте се един други, имайте мир помежду си." И когато сами се отвърнем, не можем да виним Бог за това. Бог винаги протяга своята ръка, кани ни да седнем на неговата трапеза. Но ние не се отзоваваме...

- Вие лично какво правите, за да привличате хората към вярата?

- Аз нищо от себе си не мога да направя. Единственото, което можем, ние, свещениците, е да бъдем себе си, да вършим това, което Бог ни е поръчал. Ние сме слуги на Бога. Но и ние сме също хора, с грехове... И знаем какво е да се бориш с греха. Така че, когато се срещаме с хората, да можем да ги разбираме, нормално да общуваме с тях, да няма прегради помежду ни. Защото всеки от нас търси Бога. Бог води хората в църквата, не ние.

Милена Бойчева, в.Труд