/КРОСС/ д-р Николай Михайлов 

- Огледално разделена нация, граждански бунтове, политици - доколко е наш патент липсата на съгласие, г-н Михайлов?

- Българският либерален елит желае да управлява, но не може. В това е драмата. Сините са във фалит. А перспективата на политически маргинали им е нетърпима.

Преходът произведе капризна либерална номенклатура, някога славна, добре ситуирана и щедро спонсорирана, сега гаснеща пред очите ни, употребена и изоставена. Този елит е свикнал да мисли себе си като културен хегемон, гарант на българската модернизация, с разнообразни заслуги, включително и дисидентски. Бивши партийни членове съзерцават миналите си самоунижния на колаборационисти, в оптиката на новопридобита антикомунистическа вяра. Общественият им статут днес не съответства на фантазирания, на този, който им принадлежи „по право". В това е болката „отдясно". Елитът е елит и нищо по-малко от това. Комплексът за морално, интелектуално и даже естетическо превъзходство болшевизира българските либерали, превръща ги в разядосан елит, емоционално напрегнат, но, за съжаление, идейно безплоден. Думата „оставка", оставена сама на себе си, е слабо интелектуално постижение, каквото и да си говорим. Проспаха безобразието ГЕРБ, стреснаха се от „червените боклуци" като концентрация на мистическо зло и дежурен източник на вдъхновение. Липсата на съгласие по основни национални приоритети е разултат на политическия инфантилизъм на вероизповедните групи, на сектантското умонастроение на омагьосания посткомунистически човек. Олигархията процъфтява на инфантилен терен.

- През 2013 г. изпратихме две правителства. Колко дълъг ще е животът на това?

- Изборите през май ще дадат отговор на този въпрос. Ще проверят подкрепата за правителството и косвено за протеста. Идеята за цял мандат ми се струва невъзможна.

- Какво е в състояние да постигне новородената петчленна коалиция Реформаторски блок, която „Синьо единство" и Зелените напуснаха?

- Не излъчват смисъл. Радват се на красотата на един коалиционен компромис, като на върховно постижение. Представители на разорени формации, изтощени от провали и претенции жестикулират алтернатива, неубедителна и за самите тях. Реформаторският блок няма идеология, лидер и страст. Имат излъчване на конюнктурно сглобен тинк танк за „либерални стратегии"и поименно спасение. Дотук толкова. Когато интелигенти се струпат на едно място, то е за да извършат някаква глупост или ако не им стигнат силите, да се скарат.

Не са десни, а либерали, това е техният секрет. Фенове на „Пуси Райът".

- Социолози виждат потенциал в Барековото движение „България без цензура". А вие?

- С едно се съгласявам: не бива да се подценява, макар заканата му да управлява България да изглежда комична. Но той владее техниката на настъпателния абсурд, на пропагандата на желаното като действително и на личната амбиция като всеобща надежда. Върви по стъпките на Борисов като негов дубъл и по случайност антипод. Без специфичната харизма на прототипа, разбира се. Бареков е крайно етически небрежен, въоръжен е с автентично лош вкус и неукротима амбиция качества, които му гарантират улов на електорат със сходни свойства. Като нищо ще влезе в парламента като агресивен брокер и реторичен декриминализатор.

- Клони ли към залез ГЕРБ?

- ГЕРБ е в абстиненция, мъчат се без власт. Парламентарният им дебют на опозиция е катастрофа, мащабен групов анекдот. Борисов е неизтощимо съчетание на официално и абсурдно. Но е в криза. Сервира ортопедичните си проблеми като политически коз, като подкупваща човечност и сила в слабостта. Телодвиженията му издават разклатеност на неговата гвардия, изнервена от дисциплинарната опека на Цветанов и Фидосова и лишена от утешенията на властта. Влачи до себе си Цветанов като неотстранимо бреме и по ирония правоохранителна развалина за назидание. ГЕРБ е манталитетна партия. Залезът й може да се проточи. Ако прокуратурата не го ускори.

- Протестът ли е събирателният образ на 2013 г.?

- Без съмнение.

- Има ли бъдеще той през 2014 г.?

- Не и в същия мащаб. Провокацията „Пеевски" ми се струва неповторима като детонатор на граждански гняв. Политическите безобразия рецидивират, но шедьоврите са редки.

Поводи за протест ще има, но властта е стресната и ще внимава. Натискът върху правителството ще продължи и към датата на европейските избори ще прерасне в предизборна кампания.

Протестът е партийно обвързан и реваншистки мотивиран

Предстои радикализация. Бойни групи от „красиви и интелигентни" ще обикалят ресторанти, барове и сауни за жертви от левия политически спектър. Идеята е да ги задавят или спипат неглиже като елемент от битката за повече морал.

- Доколко перспективата „беден, но българин" ще отстъпи на „прилично печелещ, но мразен и гонен г-н никой зад граница"?

- Съвременникът е мигриращ човек, номад. Дилемата „тук или някъде" не носи драматизма на старата носталгия, на „чезненето" по родния дом. За да поддържаш патриотичната си форма, е добре да съзерцаваш родината си и от известна дистанция. Разстоянията усилват привързаностте. Напълно възможно е да чезнеш по родината и в нея самата. Много по-често, отколкото би ни се искало, потапянето в нейната проблематика прилича на давене в патриотичен казан със сънародници за забавление Самоотчуждението на място придобива характера на унижение и прераства в бунт и дромомания. Според някои след 1989 г. страната са напуснали около два милиона души. Бедността е силен мотив за преместване и авантюра. Някога бедният е наричан блажен, сега го имат за глупак. Но дилемата, която описвате, няма щастливо решение. Натрапват се две думи: клопка и риск.

- Заплаха ли са бежанците?

- Бежанците се оказаха краткотраен медиен ужас, стрес от сутрешните телевизионни блокове.

Медийното въображение се разколеба за кратко от страхове за масово нахлуване на джихадисти до задръстване на бежанските лагери с дрехи втора употреба и неумерен предколеден сантиментализъм.

Ужасът от инородната инвазия угасна за три дни. Българското въображение се управлява от телевизията, контактът с реалността е строго дозиран и професионално направляван според логиката на задкулисната конюнктура и пазарния интерес. Идолите на рейтинга и рекламата правят с българската реалност, каквото си поискат.

„Бежанците" са предаване по телевизията

Както впрочем и всичко останало.

- България вече не води всички негативни класации, е един от изводите на тазгодишното издание на „Европейско социално изследване", но пак сме най-бедни в ЕС и наи-масово неудовлетворени от живота си. Заради националния си характер или заради отчаяние от кризата?

- И едното, и другото. Тактическата меланхолия е балкански патент. Щастието е претенциозна цел, дързост, която оспорва простосмъртния човешки жребий и рискува завистлива санкция.

Много добро не е на добро. Може да се каже и другояче: народ без пастири, елит и водачи, хронично беден и с непрояснени мисли. Българската „песен" има припев на вайкане, на мнителност и сантиментална покруса. Това се долавя и в стенанията на чалгата - мелоса на нашия простонароден капитализъм. Мъчи ги златото, блондинките.

- Какви са заплахите и перспективите пред нас като държава през 2014 г.?

- Трябва да се защити демократичната норма. Изборите трябва да бъдат признавани и когато са загубени.

Загубата на власт е демократично събитие

Правителствата се нуждаят от натиск. Трябва да се протестира срещу конкретните безобразия, а не срещу абстрактното „безобразие", защото то е навсякъде, което означава никъде. Протестите се нуждаят от обратна връзка и критическо осмисляне. Оставени сами на себе си, „красивите и интелигентните" развиват главозамайване. Животът е хубав и самодоволство дебне отвсякъде. Гражданският патос е добър, но фанатизмът е глупав. Ще е добре да се осъзнае,че революция на „качеството" срещу „количеството" е невъзможна, защото е нелепа. Демокрацията е за всички. Но дали всички са за демокрацията? Туй е въпросът.

Нужна е коалиция на здравия разум и националната отговорност. Търсят се пораснали хора.

Интервю на в. „24 часа"