/КРОСС/ Със силни изложби, които показаха, че художествените натрупвания и чисто човешките вълнения са сериозният и голям път за артиста, независимо през кое време и през какви препятствия минава, ще запомни годината в професионален план Светлин Русев.

В тази изключително тревожна година изглежда, че само в изкуствата - театъра, литературата, музиката, киното, се роди нещо трайно и съзидателно, споделя пред Преса" художникът. От друга страна, казва той, общественият кошмар, в който живеем като в някакъв театър на абсурда (за съжаление реален), не може да не се помни: от политическата и държавническата неадекватност до събуденото гражданско съзнание на протеста, в който имаше всичко - и чисти действия, и обслужващи, и манипулативни, но най-трагичното, невъзможно да се забрави, това са хората, които се самозапалиха и изгоряха! Ужас, който би трябвало да стресне всички, играещи си със съдбата на другите!

Не искам да изобразявам омразата, не искам да я материализирам дори в картина. И без това пространството е наситено с ненавист. Всяко докосване до нея, дори като идея в ненарисувана картина, е опасно за въздуха, който дишаме. Нарисуван, духът на омразата остава завинаги. Иска ми се да вярвам, че в България има и друг, Светъл дух!, признава академик Светлин Русев.

При това съзнателно насаждано разделение и омраза от всички държавни и политически институции, които разговарят и водят самоубийствени войни като глухонеми, няма шанс. Шансът е в задължителното осъзнаване, в обречеността да живеем заедно, ако искаме да оцелеем и като нация, и като хора! Шансът е на страната на тази политическа сила, на тази България, която първа ще постави националните интереси над собствените политически изстъпления. Не на думи, а с нормално, професионално и гражданско отговорно поведение. С много малко изключения тъй нареченият политически елит идва от нищото, без собствена доказана биография, без собствен принос, само с комплекси за надмощие над други като тях. Дори дипломите, и когато не са фалшиви, нищо не дават и нищо не доказват. Не може човек, който няма един ден трудов стаж, който не е забил един пирон, или ако се е опитал, го е изкривил, да управлява държава. 24 години ние възпроизвеждаме чрез послушни листи послушни, но безотговорни елити. Това, което се нарича политическа отговорност, е една нищо незначеща абстракция, анализира изминалата година академикът и пита: "Кой и за какво понесе отговорност?!"

По повод „ранобудните студенти" и от Художествената академия, които опънаха транспарант с мисълта на Гоя „Сънят на разума ражда чудовища", предложих да се прибави „Пробуждането на омразата ражда безумия". Насилието освен насилие нищо друго не може да роди. Подкрепям всеки протест, в който сам рискуваш и сам носиш отговорност. Протестът, в който броиш чашките на своя професор, има нещо цинично, което обезсмисля истинската кауза. Несъгласието с един преподавател или с неговата позиция, както започна протестът с окупацията на залата в Софийския университет, след няколко дни се оказа, че е „протест" срещу правителството! Моят протест е друг и аз не желая по-силният или по-арогантният да ми налага собствените си норми и форми на поведение, казва още художникът.