/КРОСС/Информираността на потребителя по сключването на договора е много малка при бързите кредити. Това до голяма степен може да се обясни с факта, че до такива кредити прибягват хора, на които това им е било отказано от банки, заяви в сутрешния блок на бТВ Богомил Николов от „Активни потребители". „Попълването на договора без знанието на потребителя - това не е търговия, това е криминален акт", каза още той.

Това е престъпление, съгласи се Валентин Гълъбов - председател на УС на Българска асоциация за потребителски кредити. „Договорът е между две равнопоставени страни и той се подписва, за да бъде спазван".

Дали дадена лихва по кредит е висока, или ниска, който взима кредит, го преценява сам. Ако за кредит от 3 000 се дължат 12 000 след това е много висока сума, заяви Иван Стойков, анализатор от „Моите пари". „Бързите кредити са по-скъпи от банковите кредити, но не можем да кажем дали е добре или не да се вземе бърз кредит за по-дълъг срок", добави той.

Ограничаване на лихвата на бързите кредити до 30% без ефективен надзор на прилагането няма да сработи, просто защото тази цена ще отиде в нещо друго, вероятно в някакви такси. Проблемът е, че директивата на ЕС за потребителските кредити не се спазва", смята Богомил Николов.

Според Валентин Гълъбов законът за потребителския кредит е добре регламентирано и в момента. По отношение на лихвите и да бъде определен таван, въпросът наистина опира до контрола.