/КРОСС/ След двойното убийство във Варна излязоха някои статии в интернет, които обаче свеждат случилото се само до т. нар. синдром на Отело. Това обаче се отнася само към така наречената патологична ревност.

Но има разлика - патологичната ревност се проявява в случаите, когато нямаш реално основание да ревнуваш партньора си. Между другото според последните изследвания при нея може да се говори за ензимен дисбаланс, който е в състояние да предизвика по-висока мнителност или чувствителност по отношение на партньора. Така че патологичната ревност сигурно може да бъде сведена и до заболяване.

Но в конкретния случай на двойното убийство наистина става дума за изневяра. Но имаме и неадекватна реакция на партньора. Тук може да говорим за някакъв вид маниакален модел на ревност - човекът има основание, но реакцията му е неправомерно силна. Това обикновено става, когато имаш някакъв личностен проблем. Когато имаш проблем с ценностната система и

гледаш на партньора си като на собственост

В такъв случай оставаш с усещането, че някой е посегнал върху тази собственост и ти трябва да си я отстояваш. Този модел е неадекватен, защото не можеш да гледаш на човека, с когото си, като на своя функция, като на някой, който е изцяло обвързан с теб и не е свободен като личност. В този случай трябва да му дадеш свободата да вземе решение или заедно да решите какво правите нататък. Изследвания показват, че около 80% от мъжете и 60% от жените са изневерявали в съпружеския си живот или когато са били партньори с даден човек. Ако реагираме по този начин, трябва да се избием всичките.

Интернет и мобилната телефония в момента дават много повече възможности на един патологичен ревнивец да си намира причини да ревнува. Статистиките сочат, че много изневери се разкриват именно по време на празници. Защото при по-дълга ваканция, ако двама души имат извънбрачна връзка, те започват да комуникират повече по телефона или онлайн. В никакъв случай обаче не бива да се гледа с леко око на ревност, която надхвърля рамката на приетото - с дебнене, отваряне на телефони, разбиване на пароли. Аз съм сигурен, че тази жена е знаела отпреди, че мъжът й я дебне. В такъв случай, ако не се обърне към терапевт, човек трябва поне да седне и да говори с партньора си. След като има трайна изневяра, значи нещо в тази връзка куца и те трябва да бъде прегледана - или да се направи опит да се възстанови, или хората се разделят, и в това няма нищо страшно. Този човек

със сигурност е имал личностни проблеми

А когато ти не можеш да си ги решиш, пришиваш този проблем към ревността си - аз не мога да се справя с това, защото тя ми изневерява. И опитваш да избягаш от живота, "взимайки" човека, който според теб е виновен.
Има много правила, по които може да се установи дали ревността на партньора излиза от рамките на адекватното поведение. Някои от тях могат да бъдат намерени и в интернет. Когато човек установи нещо подобно, той би трябвало да се обърне към специалист, най-добре фамилен консултант или психолог. Изследвания в САЩ показват, че 15% от хората биха стигнали до крайност в случай на изневяра. Аз не знам у нас да са правени такива изследвания, но "успокоението" е, че подобни инциденти с фатален край не стават само тук. Просто хората с по-южен темперамент или по-ниско ниво на емоционална зрялост са склонни да гледат на другия като на обект на притежание и да защитават собствеността си с всички средства. Докато цивилизованият подход е да търси решение, дори да се откаже човек от една любов, която не е споделена. Емоционалната интелигентност у нас е доста ниска просто защото тези неща не се обсъждат. За това допринася и липсата на такъв тип обучение в училище. В повечето страни по света има часове за подготовка за семеен живот, което включва и такива теми като харесване, обвързаност и прочие. У нас ги няма, затова и трудно се говори за тези неща. А и липсата на мрежа от фамилни консултанти също допринася за това. В повечето страни тези неща дори са свързани със здравните осигуровки на хората. Насочването към грижа на семеен терапевт е част от здравното осигуряване. С годините виждам, че и у нас вътрешната бариера да потърсиш психолог все повече се разчупва, особено у младите и по-интелигентните хора.

Коментар на психолога Иван Игов за "Стандарт"

Снимки: Булфото, всички права запазени