Отело дебне в интернет
Секция: Коментари
09 Януари 2014 09:37
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Отело дебне в интернет

/КРОСС/ След двойното убийство във Варна излязоха някои статии в интернет, които обаче свеждат случилото се само до т. нар. синдром на Отело. Това обаче се отнася само към така наречената патологична ревност.

Но има разлика - патологичната ревност се проявява в случаите, когато нямаш реално основание да ревнуваш партньора си. Между другото според последните изследвания при нея може да се говори за ензимен дисбаланс, който е в състояние да предизвика по-висока мнителност или чувствителност по отношение на партньора. Така че патологичната ревност сигурно може да бъде сведена и до заболяване.

Но в конкретния случай на двойното убийство наистина става дума за изневяра. Но имаме и неадекватна реакция на партньора. Тук може да говорим за някакъв вид маниакален модел на ревност - човекът има основание, но реакцията му е неправомерно силна. Това обикновено става, когато имаш някакъв личностен проблем. Когато имаш проблем с ценностната система и

гледаш на партньора си като на собственост

В такъв случай оставаш с усещането, че някой е посегнал върху тази собственост и ти трябва да си я отстояваш. Този модел е неадекватен, защото не можеш да гледаш на човека, с когото си, като на своя функция, като на някой, който е изцяло обвързан с теб и не е свободен като личност. В този случай трябва да му дадеш свободата да вземе решение или заедно да решите какво правите нататък. Изследвания показват, че около 80% от мъжете и 60% от жените са изневерявали в съпружеския си живот или когато са били партньори с даден човек. Ако реагираме по този начин, трябва да се избием всичките.

Интернет и мобилната телефония в момента дават много повече възможности на един патологичен ревнивец да си намира причини да ревнува. Статистиките сочат, че много изневери се разкриват именно по време на празници. Защото при по-дълга ваканция, ако двама души имат извънбрачна връзка, те започват да комуникират повече по телефона или онлайн. В никакъв случай обаче не бива да се гледа с леко око на ревност, която надхвърля рамката на приетото - с дебнене, отваряне на телефони, разбиване на пароли. Аз съм сигурен, че тази жена е знаела отпреди, че мъжът й я дебне. В такъв случай, ако не се обърне към терапевт, човек трябва поне да седне и да говори с партньора си. След като има трайна изневяра, значи нещо в тази връзка куца и те трябва да бъде прегледана - или да се направи опит да се възстанови, или хората се разделят, и в това няма нищо страшно. Този човек

със сигурност е имал личностни проблеми

А когато ти не можеш да си ги решиш, пришиваш този проблем към ревността си - аз не мога да се справя с това, защото тя ми изневерява. И опитваш да избягаш от живота, "взимайки" човека, който според теб е виновен.
Има много правила, по които може да се установи дали ревността на партньора излиза от рамките на адекватното поведение. Някои от тях могат да бъдат намерени и в интернет. Когато човек установи нещо подобно, той би трябвало да се обърне към специалист, най-добре фамилен консултант или психолог. Изследвания в САЩ показват, че 15% от хората биха стигнали до крайност в случай на изневяра. Аз не знам у нас да са правени такива изследвания, но "успокоението" е, че подобни инциденти с фатален край не стават само тук. Просто хората с по-южен темперамент или по-ниско ниво на емоционална зрялост са склонни да гледат на другия като на обект на притежание и да защитават собствеността си с всички средства. Докато цивилизованият подход е да търси решение, дори да се откаже човек от една любов, която не е споделена. Емоционалната интелигентност у нас е доста ниска просто защото тези неща не се обсъждат. За това допринася и липсата на такъв тип обучение в училище. В повечето страни по света има часове за подготовка за семеен живот, което включва и такива теми като харесване, обвързаност и прочие. У нас ги няма, затова и трудно се говори за тези неща. А и липсата на мрежа от фамилни консултанти също допринася за това. В повечето страни тези неща дори са свързани със здравните осигуровки на хората. Насочването към грижа на семеен терапевт е част от здравното осигуряване. С годините виждам, че и у нас вътрешната бариера да потърсиш психолог все повече се разчупва, особено у младите и по-интелигентните хора.

Коментар на психолога Иван Игов за "Стандарт"

Снимки: Булфото, всички права запазени