/КРОСС/ Красимир Янков, народен представител от Коалиция за България и организационен секретар на левицата, коментира бъдещите планове на България и състоянието на енергийния сектор.

Как ще коментирате новото намаление на цената на електроенергията от началото на годината?

Според мен, общественото очакване е да се намерят всички възможни резерви в енергийната система при формиране на цената на електрическата енергия. По цялата верига - производство, пренос и разпределение, е необходимо да се направи задълбочен анализ, който да бъде използван за дългосрочната политика на правителството и решенията на независимия регулаторен орган ДКЕВР. Изключително важно е да имаме предвидима политика в енергийния сектор, защото това е предпоставка за стопанската инициатива на българския бизнес. Стимулирането на икономиката минава през ниска цена на енергийните ресурси. Нашите сънародници очакват адекватни действия за подобряване стандарта на живот, а важна част за облекчаване на семейния бюджет е енергийната ефективност на дома и по-ниската цена на електрическата енергия за битови нужди. Народните представители, които подкрепяме кабинета Орешарски, сме с ясна заявка към изпълнителната власт - подобряване живота и благосъстоянието на българските граждани.

Отново се заговори за ядрена енергетика - Вие твърдите, че 7-ми блок в Козлодуй не изключва възможността за довършване на АЕЦ „Белене". Има ли България нужда от тези нови ядрени мощности?

Категорично да. Ако приемем, че темата за ядрените мощности у нас е толкова много експлоатирана от всякакви партии и политици и като че ли хората вече гледат с недоверие на тази полемика - не без основание, разбира се, нека погледнем извън пределите на нашата държава. Дали нашите съседки Турция и Румъния биха строили нови ядрени мощности, биха инвестирали милиарди, при положение че няма къде да продават евтината енергия от тези централи в следващите 60-70 години. Значи те са недалновидни и са решили да хвърлят на вятъра едни милиарди? Това просто е несериозно. Също толкова лекомислено и несериозно е ние, от енергиен център на Балканите- крупен износител на енергия, с кадрови потенциал, традиции и възможности в ядрената енергетика, да се превърнем в страна, която да внася ток за собствените си нужди. Да обречем нашите домакинства и бизнес да плащат по-високи цени на тока, при положение, че можем да си го произведем тук и да бъде на много по-приемливи цени. По отношение на риска - където и да се случи авария - дали в България или на нашата граница - все едно, няма никаква разлика. Ето защо България категорично трябва да развива ядрената си енергетика, разбира се, използвайки най-сигурната в света технология. Блоковете в Белене и 7-ми блок в Козлодуй безспорно попадат в тази категория.

Какви са характеристиките на американския реактор АР 1000, спряган за 7-ми блок в АЕЦ Козлодуй? Защо изобщо е необходимо да се използват две различни технологии - руска и американска?

Диверсификацията е сред основните предпоставки за енергийната сигурност. Ако ние имахме алтернативен източник на природен газ, през 2009 г. нямаше да се стигне до газова криза. Това в пълна сила важи и за ядрената енергетика.
По отношение на американския реактор АР 1000 - технологията е добре познатата - вода под налягане, с обща мощност 1117 МВт от поколение 3+, което означава системи за безопасност от най-висок клас в световен мащаб.
Това е еволюционно развитие на реактора АР 600, който е с мощност от 600 МВт. Размерите на двата са едни и същи, но АР 1000 е по-мощен. Според конструкторите той е най-евтин, сред реакторите от съвременен тип - трето поколение. В него се използват същите технологии, но в конструкцията му са намалени броя на компонентите. Реакторът заема по-малка площ и за неговото изграждане се използват по-малко строителни материали. В Китай от 2008 година е започнало строителството на четирите блока от проекта АР 1000 - по два на АЕЦ „Санмен" и АЕЦ „Хайян". В САЩ е одобрено строителството и ще бъдат изградени блок 3 и 4 на АЕЦ „Вогъл", щата Джорджия и блок 2 и 3 на АЕЦ „В.С.Самер", Южна Каролина.

На какъв етап са преговорите за 7-ми блок в Козлодуй?

БЕХ започва преговори с "Уестингхаус" за финансовия модел за изграждането на блока. Съществува вариант 70 процента от финансирането да е от американската Ексимбанк, а за останалите 30 има различни възможности, сред тях например е и японската корпорация "Тошиба".

До сега се използва гориво, доставено от Русия и отработеното се връща отново там. Какво ще бъде горивото на американския реактор и какво се случва след използването му?

Горивото за американския реактор ще бъде доставяно от "Уестингхаус", има възможност да е с произход и от Европа. Всички държави-членки на ЕС произвеждат радиоактивни отпадъци, генерирани от множество дейности, като производство на електроенергия, в медицината, научните изследвания, промишлеността и селското стопанство. 14 от 28-те държави-членки имат ядрени реактори, които генерират също така и отработено ядрено гориво. Износът му за страни извън ЕС е разрешен при много строги и задължителни условия. Третата страна трябва да има окончателно хранилище в експлоатация, в момента на транспортиране на отпадъците. Такова хранилище за високорадиоактивни отпадъци, според международното определение, трябва да бъде дълбоко геоложко хранилище. Такива дълбоки геоложки хранилища не съществуват в света, нито има строителство на хранилища извън границите на ЕС. Подобно строителство отнема най-малко 40 години. България е задължена в перспектива да намери решение за отработеното ядрено гориво. При реактор от типа АР 1000 отработеното гориво може да се съхранява в басейн на територията на АЕЦ дълго време. С течение на времето, след 10, 20 и повече години, горивото може да бъде преместено за съхраняване в надземни сухи контейнери, както това правят в Америка.

А с какво руският реактор е по-неблагонадежден от американския, свикнали сме така да мислим?

Да, но в сферата на ядрената технология фактите са съвсем различни. Във времето преди 10 ноември битуваше тезата, че руснаците не правят качествени коли, но за сметка на това военната им техника и ядрените подводници са най-добрите в света. И тази теза никак не беше далеч от истината. АЕЦ „Белене" е най-добрият проект, който в момента се осъществява в Европа, от гледна точка на сигурността. Централата ще бъде изградена на базата на еволюционен подход, който е по-сигурен и безопасен в сравнение със серийния проект, приложен на 1000 МВт блокове 5 и 6 в АЕЦ "Козлодуй".
Серийният проект притежава някои особености, които са присъщи на съвременните реактори от трето поколение. Тези проектни решения са реализирани в блоковете в АЕЦ "Козлодуй" и останалите общо 24 реактора ВВЕР 1000, които се експлоатират в Европа и Азия, и намират приложение в западни и източни реакторни инсталации, които се проектират и изграждат в момента. Едно от тези решения е въвеждане на басейна за отлежаване на отработеното ядрено гориво в херметичния обем, като по този начин то е защитено, както самият ядрен реактор. Друга особеност е наличието на аварийна система за отделяне на парата и некондензиращите газове от корпуса на реактора и парогенераторите.
В реакторите ВВЕР 1000 В 466 с вода под налягане на АЕЦ "Белене" ще бъдат приложени всички изброени положителни проектни решения на серийния проект и редица нови технически решения. Затова проектът е определен като еволюционен в сравнение с оригиналния. Електрическата мощност на реактора е 1060 МВт. Коефициентът на разполагаемост е 90%, усреднен за целия жизнен цикъл на централата. Проектният срок на експлоатация е 60 години. Стратегията за управление на аварии включва комбинация от активни и пасивни системи за безопасност.
Реакторната сграда, сградата за съхранение на ядрено гориво - свежо и отработено, системите за безопасност, блочният щит за управление и резервният щит за управление, са защитени напълно от външни въздействия - природни или предизвикани от човешка дейност, включително и от падане на тежък самолет.

В сравнение със серийния проект, годишното производство на реакторите в АЕЦ "Белене" ще бъде по-високо с 20%, а разходът на уранов концентрат ще бъде по-малко с 24,5%. Модернизираните реактори В 466 ще генерират с 50% по-малко отработено ядрено гориво в сравнение със серийния проект, а себестойността на произведената електроенергия е с 11% по-ниска.
През периода 1998-2006 год. проектът В 466, който ще се реализира на АЕЦ "Белене", премина успешно всички стъпки на анализ и съответствие с изискванията на Европейските експлоатиращи организации, а през април 2007 год. получи сертификат от Европейските експлоатиращи организации. Мисля, че няма какво повече да добавя по отношение на сигурността и ефективността на блоковете в Белене.

Тогава излиза, че АЕЦ „Козлодуй" е доста несигурен, защото технологията там е от преди доста години?

Нищо подобно. Ядрените съоръжения на АЕЦ „Козлодуй" и АЕЦ „Белене" са устойчиви на екстремни природни условия и на продължителни производствени аварии. Това показват резултатите от т.нар. стрес тестове на двата обекта, проведени преди две години. Заключението е, че АЕЦ „Козлодуй" има достатъчна устойчивост и запаси от безопасност към екстремни външни въздействия. Разгледаните изходни евентуални събития - земетресения, наводнения, температурни амплитуди, бури, не компрометират безопасната работа и спиране на основните ядрени съоръжения.
Резултатите от проверката на проекта за АЕЦ „Белене" с два 1000-мегаватови реактора сочат, че при всички възможни изходни събития - природни или аварийни, е осигурена адекватна защита, а също така съществуват достатъчно адекватни запаси от безопасност.

Изводът е?

Изводът е, че ако сега не мислим стратегически, съседите ни ще изземат нашата роля на енергиен център на Балканите. От това ще пострадаме ние и поколенията след нас. Трябва ли да го допускаме?

Обобщена версия на интервюто на господин Красимир Янков можете да прочетете тук.