/КРОСС/Субсидиите на политическите партии от държавния бюджет си остават и болна тема, и терен за демагогия. От "Атака" например предложиха субсидиите въобще да бъдат премахнати - с ясната убеденост, че БСП и ДПС никога няма да допуснат такава "революция".

Градусът на напрежението силно подскочи след тиймбилдинга на двете управляващи партии в Боровец. Лидерът на БСП Станишев обяви, че размерът от 12 лв. на глас бил определен след "всеобщо одобрение от обществото", но все пак той ще има намаление с "до 10%", като израз на солидарност с българските граждани, които преживяват тежки лишения. Председателят на ДПС Лютви Местан посочи, че пълното премахване на субсидиите би било краен популизъм, но намаление с "до 10%" е добро решение. Управляващите добавиха наглото оправдание, че без бюджетна подкрепа партиите щели да изпаднат отново в зависимости от обръчи от фирми, от икономически групировки и т.н.

А дали изобщо са късали с тези обръчи?

На политиците ни дори тези 10%, равни на 1.20 лв., им се видяха прекалено много и в крайна сметка "великодушно" решиха да клъцнат субсидиите с 1 кръгло левче, или с 8.33%. Така всяка партия, получила поне 1% от гласовете на последните парламентарни избори, ще има право на 11 лв. годишно за всеки подаден за нея глас.

А всички неудобни за партиите въпроси остават. Например защо водачите на най-големите партии твърдят, че без държавна субсидия партиите биха се оплели в корупционни схеми и корпоративни зависимости? И каква е гаранцията, че получаването на бюджетни пари ги спасява от порочни зависимости? Помним как Ахмед Доган метна признанието, че всяка партия си има фирмени обръчи, в момент, когато субсидирането от парите на данъкоплатците беше отдавнашен факт и беше достатъчно щедро.

Напира и друг неудобен въпрос - защо най-бедните данъкоплатци в ЕС трябва да подкрепят партийното строителство с най-високи субсидии? Медиите разкриха, че в Словения и Хърватска се плащат по 30 евроцента на глас. Че в Германия се плащат по 0.85 евро за първите 4 млн. гласа, а след това - по 0.70 евро. С други думи, партийната субсидия у нас е почти 20 пъти по-голяма от тази в Словения и Хърватска и 7 пъти по-щедра от германската. Италия наскоро обяви, че ще премахне напълно субсидирането. Във Великобритания управляващите не получават никаква помощ, а на опозиционните партии държавата покрива само някои административни разходи. В САЩ партиите се издържат само от членски внос и дарения.

"Субсидия" означава подкрепа, помощ. Тя има допълваща функция, а не основна роля. Но в България субсиидиите за партиите са толкова големи, че засенчват напълно собствените приходоизточници - членски внос, дарения, завещания от физически лица, издателска дейност и т.н. У нас субсидията е толкова значима, че ражда партии еднодневки, чиято главна цел е да вземат поне 1% от гласовете на парламентарните избори, та да могат да напълнят банковите си сметки.

Големите печеливши са големите партии

и това личи по техните финансови отчети за 2012. Приходите на ГЕРБ за тази година са 24 милиона лева плюс 550 хиляди лева лихви, а държавната субсидия е 23.925 мил. лева - 97.5% от всички приходи. Членският внос е само 64 хиляди лева (0.3%), дарения от физически лица няма. За същия период партията е направила разходи общо за 15.271 мил. лева. Така приходите се оказват с почти 9.3 млн. лева повече от разходите и авоарите на партията са се увеличили до 29.112 мил. лева (в т. ч. 28.609 мил. лева в банкови депозити) при 19.809 мил. лева в края на 2011 г.

Държавната субсидия за "Коалиция за България" през 2012 г. е била 8.978 мил. лева. Само БСП е получила 8.245 000 мил. лева, което е 87.5% от всичките партийни приходи (те са 9.426 мил. лева, в т.ч. 1000 лв. лихви). Членският внос е малко над 1 милион лева (10.8%), а даренията са 118 хил. лв. (1.3%). Разходите на партията са 8.362 мил. лева, или с 1.064 мил. лева по-малко от приходите. В крайна сметка паричните средства на БСП са нараснали с 428 хил. лв., до 1.884 милиона лева. Банковите депозити на партията са 1.149 млн. лв.

Картината при ДПС е сходна. През 2012 г. партията е имала 7.669 мил. лева приходи (в т. ч. от лихви 278 хил. лв). От тях държавната субсидия е 6.831 мил. лева, или 89.1%. Членският внос е само 546 хил. лв. (7.1%), дарения няма. Разходите са 4.858 млн. лв., или с 2.811 млн. лв. по-малко от приходите. В резултат средствата на партията са нараснали с 3.160 млн. лв. и са достигнали 9.912 млн. лв. (в т.ч. в банкови депозити 8.742 млн. лв.) в сравнение с 6.752 млн. лв. към 31.12.2011 г.

За "Атака" държавната субсидия също е особено важна - за 2012 г. тя е малко над 2.4 млн. лева, или 92.6% от всички приходи, които са 2.601 млн. лв. В отчетите на партията няма отбелязан приход от лихви. Членският внос е повече от скромен - 153 хил. лв., или 5.9%, има и 2000 лв. дарения. Разходите са 2.748 млн. лв., превишават приходите със 147 хиляди. Странно е, че през 2012 г. партията е отчела точно 147 хиляди лева загуби от стопанска дейност. В края на годината партията е разполагала с 917 хиляди лева (от които 243 хиляди лева в депозитни сметки), докато година по-рано е разполагала с едва 189 хиляди.

Очевидно е, че държавната субсидия изпълнява решаваща роля във формирането на приходите на партиите. За 4-те парламентарно представени партии тя

варира от 87.5 до 97.5% от общия размер на приходите им,

докато членският внос и даренията имат незначително влияние. Нещо повече, държавната субсидия превръща партиите в депозитни милионери, които богатеят от лихви. В края на 2012 г. 4-те най-големи партии са разполагали общо с близо 42 милиона лева в банкови депозити и в брой. Тези милиони са натрупани във времето, но главно през последните години, когато размерът на субсидията се вдигна значително. И макар че партиите са имали сериозни разходи, особено за различните избори - парламентарни, президентски, за Европарламент, местни, те непрекъснато са увеличавали своите парични авоари, което показва, че всъщност получават субсидии, от които нямат нужда. Защо тогава продължава източването на бюджета? Искат ли данъкоплатците да издържат партии милионери?

А сега накъде?

Партиите са специфични юридически лица на бюджетна издръжка. Подходът към тях следва да бъде като към останалите институции на бюджетна издръжка - министерства и прочее. Това означава, че в края на всяка календарна година частта от държавната субсидия, която не е използвана, трябва да се върне в хазната. Разбира се, с приходите от собствени източници - членски внос, дарения и др., партиите могат да правят каквото искат, включително да ги пестят или харчат през следващи години.

Намаляването на субсидията е абсолютно необходимо, защото и след орязването от 1 януари тя си остава фрапантно висока. Можем да копираме модела на Германия - там има ясна формула за финансиране, която обвързва размера на държавната субсидия със собствените приходи на партията. Това е начин партиите да бъдат насърчени да потърсят начини да привличат нови членове и да търсят повече дарители. Ще се ограничат мераците за пътувания по екзотични точки, за организиране на луксозни партийни конференции и тиймбилдинги, за купуване на скъпи коли и т.н. Ще се обезсмисли напливът на стари партийки и новоизлюпени формации от типа "един файтон хора", които правят предизборни "чудеса", за да се доберат до заветния 1% на изборите, осигуряващ държавна субсидия.

Наложителни са и промени в Закона за политическите партии. Много е важно точно и изчерпателно да бъдат описани позициите, по които партиите могат да правят разходи, в т.ч. финансирани и от държавната субсидия. Трябва да се посочат и дейностите, по които не могат да се разходват средства от държавната субсидия. Това се отнася и за дарителската дейност, в която някои партии напоследък се "специализираха". Даренията са много полезни и необходими, особено при мащабите на бедността у нас, но ако партиите искат да са спонсори, нека го правят със собствени ресурси, а не с парите на данъкоплатците, защото става като в народната поговорка - "с чужда пита помен прави".

Сега законът допуска формирането на собствени приходи на партията на базата на доходи от ценни книжа, но дори не казва за какви ценни книжа става дума - държавни, общински, корпоративни, обезпечени, необезпечени, български, чуждестранни, на първичния или вторичния финансов пазар? А както богатеят някои български партии, нищо чудно скоро

да станат едри играчи на фондовата борса

Но дали борсовите спекулации са дейност, подходяща за политически партии?

Необходими са съществени корекции и във финансовите отчети. Сега партиите пъхат държавната субсидия, която им е основно приходно перо, в позицията "други приходи", където по принцип се отнасят малки, незначителни и непостоянни суми. Очевидно това трябва да се поправи, като се обособи отделен ред "Приходи от държавна субсидия". Трябва да се диференцира и статията "Други разходи" - така че партиите да започнат да отчитат по-видимо разходите си по различни направления.

Вече е дошло време да се разработи нов счетоводен стандарт специално за партиите. Необходимо е да се намерят и нови правни способи за засилване на контрола и отговорностите на партиите във връзка с набирането на приходите и тяхното разходване, в т. ч. и на държавната субсидия. Постигането на по-голяма прозрачност означава, че когато гласоподавателите тръгнат към изборните урни, те вече са направили своя информиран, разумен и почтен избор.

През 2012 г. правоимащите политформации са получили от хазната 49.903 мил. лева помощ, като 4-те парламентарно представени сили са взели лъвския пай - 42.154 милиона. През 2013 г. на четворката в НС съгласно закона се полагат общо 32.197 милиона лева, а през 2014-а - 29.514 мил. лева, или с 2.683 мил. по-малко. Като добавим и намалението на субсидиите за останалите 6 партии, преминали бариерата от 1% (НФСБ, "България на гражданите", ВМРО-БНД, "Лидер", РЗС и "Глас народен"), икономията за държавния бюджет тази година ще е 3.164 милиона лева.

Коментар на Васил Владимиров, финансов експерт; "Сега"