/КРОСС/ Слушането на Бетовен, Моцарт, Хайдн и Менделсон в ранна възраст помага на концентрацията и самодисциплината на децата. Това е изводът от ново проучване, направено от Института по образованието към Лондонския университет, цитирано от classicfmsofia.com.

В експеримента се включени 26 преподаватели и 252 деца. Музикантите обясняват на децата какво слушат и как трябва да го правят, а впоследствие преминават към препитване. Задачите стават все по-сложни с течение на часовете. Резултатите от изследването показва, че малчуганите са склонни да ценят по- широк музикален спектър, ако слушат класика, а по-късно да се задълбочават в музиката на някои от най-известните композитори. Учените установили, че класическата музика развива умения за слушане у децата, като ги научава да оценяват сложността при различните жанрове. Вниманието и концентрацията също се развиват правилно, което може да окаже въздействие и върху усвояването на материала от учебния план.

В доклад на Бюрото за стандарти в образованието Ofsted, публикуван през 2012г., се твърди, че музиката не се изучава достатъчно в почти две трети от държавните основни и средни училища в Англия. Инспекторите алармират, че в уроците „преобладават писменото или устното слово, а не музикалните звуци" и акцентът е върху говора и писмените упражнения.

В последното проучване Сюзън Халъм - преподавател по музикална психология, оценява високо развитието на Apollo Music Projects. Този проект съществува вече повече от 10 години на Острова и обхваща 4500 деца в 15 основни училища и 20 000 в средните образователни институции. Той въвежда класическата музика и нейните композитори в класните стаи и е насочен към деца от 7 до 10-годишна възраст.Според Халъм, преподавателите считат развитието на способността за слушане като основно предимство на метода. Те са забелязали и повишаване на нивата на музикални познания и социални умения.
Същевременно в Университета в Сейнт Андрюс, Файф, Шотландия откриха, че свиренето на музикален инструмент подобрява паметта и развива бързата реакция при допускане на грешки. Шотланските изследователи са установили този факт, като са изследвали млади пианисти, флейтисти и цигулари.

Според друго проучване пък „Пролет"-та на Вивалди повишава концентрацията.

Изследователи от Университета на Нортумбрия, Великобритания, откриха, че музиката на Антонио Вивалди въздейства стимулиращо върху мозъчната дейност. Това става ясно от изводите им, публикувани в ежедневника „Experimental Psychology". Учените изследвали отделните части от „Годишните времена" на италианския композитор, като на експеримента били подложени 14 млади доброволци, информира Бгнес. Те трябвало да слушат музиката на Вивалди и да изпълняват сложни умствени задачи, а британските изследователи измерват активността на мозъка.

Част от експеримента се състоял в натискане на най-дългият клавиш от клавиатурата на компютъра, разположен пред тях, когато се появи зелен квадрат на монитора, игнорирайки останалите геометрични форми или цветове. Резултатите показали подобряване на вниманието и концентрацията в работния процес.Участниците приключили по-бързо със задачите си, докато слушали концерта "Пролет". По време на "Есен" обаче тяхната концентрация намаляла значително, а постиженията им били най-лоши. Според д-р Лейф Райби, който ръководи научния екип, „Пролет" въздейства върху мозъчната дейност като разширява ефекта на емоционалността.

„Оказва се, че музиката увеличава способността за въображение и извиква весели и положителни чувства, като тези сигнали влияят на когнитивната функция". Психологът от Университета на Нортумбрия посочва, че по този начин се доказва ефекта на музиката върху мисловния процес, настроението и емоциите. „Това обяснява и защо „Пролет" се използва успешно в озвучаването на реклами", коментира той.