/КРОСС/ На 83-годишна възраст си отиде Хуан Хелман, един от най-големите поети на нашето време, съобщиха световните агенции.

Хелман е считан за един от великите испаноезични автори и през 2007 г. получава престижната награда „Сервантес". Автор е на над 20 книги, години наред е колумнист на престижни издания. Първата от над 20-те му стихосбирки на име „Цигулка и други въпроси" излиза през 1956 г., а една от най-популярните му книги става четвъртата - „Готан" от 1962 г. През 2013 г. излиза неговата последна творба - „Днес".

На българските е издадена единствено неговата „Стихотворенията на Сидни Уест". Издателят й Манол Пейков, сподели пред Lira.bg:

"Стихотворенията на Сидни Уест", първата му стихосбирка на български език, видя бял свят преди месец благодарение на неповторимата и неповтаряема Нева Мичева. Няколко години наред тя ме увещаваше да издам тези стихове, които неустоимо я привличаха. И най-накрая успя.

През цялата изминала година Нева си кореспондираше с Хуан в търсене на намеците и смислите зад всеки негов ред и всяка метафора.

„Как се превежда поет, който е известен с неологизмите си, с любовта към асоциативни кладенци, с богата ерудиция и с препускаща фантазия, поет от няколко култури?", пита тя риторично в послеслова си към книгата. И веднага си отговаря: „Или само някак, или съвсем никак, но никога напълно и уверено, това е."
Той й отговаряше с търпение и грижа, и успяваше умело да разпръсне страховете й пред непреводимостта на неговото „свободно поетично витаене, разбягващите се образи и думи, раждащите се в пукнатините на конвенциите нови смисли".

„Хуан Хелман каза: Това не се превежда, а се пресъздава. И щедро отдели часове от времето си, за да ме ориентира къде да мълча, какво да кажа и с колко патос, кое да произнеса два пъти, кое да смотолевя, кое да оставя непонятно, така че всичко да изглежда спонтанно на едно място или безкрайно нагласено на друго . . . и да не позволя на съзнанието за собствената си недостатъчност да ме спре преди края."
Покланям се пред Нева, затова че с толкова любов и внимание пренесе всяко камъче, всяка думичка, всеки образ от крехката къща на Хелмановите стихотворения и му съгради нов дом в родния ми език.

Рано тази сутрин, в часа, когато световните агенции разнесоха новината за смъртта на поета, получих съобщение от Нева: „Хуан писа преди няколко дни, за да каже, че книгите още не са пристигнали, а аз му обещах, ако до седмица не дойдат, да пратим пак. А на следващия ден той каза: мила Нева, ден на чудесата, дойдоха седемте и са толкова красиви!"

Какво повече му трябва на един издател, за да осмисли живота му? И какво значение има оттук-нататък дали ще продам десет или хиляда бройки от тази вълшебна книга?

Единственото, което има значение, е че Хелман проговори на български. Няколко дни, преди да се възнесе към „царството, където всички се събират/ [и дето] вече никога не ще е сам".